О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр.София, 19.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №2150 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №8635 от 20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 11980 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, IV ”А” въззивен състав, с което е отменено решение от 12.04.2017 г. по гр. д. № 63040 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд в частта за отхвърляне на иска на К. В. П. срещу касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., постановено е друго решение за присъждане на разликата от 7 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част за присъждане на 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикувана на 24.06.2015 г. статия във вестник „Всеки ден”.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът очевидна неправилност и противоречие с т.II на ППВС № 4 от 1968 г. и цитираната от него практика на ВКС относно определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба К. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. П. е изложил в исковата молба, че ответното дружество е издател на вестник „Всеки ден” в чиито брой от 24.06.2015 г. е публикувана статия с твърдения за негова тайна любовница, придружена със снимки. Неверните твърдения са довели до уронване на доброто му име, отразили са се неблагоприятно върху взаимоотношенията му с жената, с която живее съвместно и върху взаимоотношенията му с други лица, поради което е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за достоверността на публикуваната информация, като целта според неговия пълномощник е да съхрани своите информационни източници. На свой ред с помощта на двама свидетели ищецът е установил влошеното си емоционално състояние, скъсването на взаимоотношенията в продължение на един месец с жената, с която съжителства, както и конкретен случай на изразено неодобрение към поведението му от страна на други лица. При тези данни съдилищата са приели, че е ангажирана отговорността на ответното дружество за причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като във вестника е публикувана невярна информация. Първоинстанционният съд е оценил неимуществените вреди на 3 000 лв., а въззивният е увеличил обезщетението до пълния предявен размер от 10 000 лв. За да определи обезщетението, този съд е взел предвид конкретните факти, които са били доказани по делото. На първо място е посочил фактическата раздяла между ищеца и неговата приятелка, с която е живеел на съпружески начала от десет години. На второ място е констатирал, че ищецът почти е спрял да се храни, да спи и да посещава тренировки и е отслабнал драстично, което се е отразило на подготовката му като професионален спортист. На трето място съдът се е позовал на случай, при който служителка в магазин е укорила ищеца за неговото поведение, описано в статията, а близки и роднини са започнали да го питат дали изнесената информация е вярна.
Така изложените мотиви на въззивния съд не противоречат, а съответстват на дадените в т.II на ППВС № 4 от 1968 г. указания относно определяне размера на неимуществените вреди при преценка на конкретно съществуващите обстоятелства. Неимуществените вреди имат своите специфики при всяко дело, с които въззивният съд в случая изцяло се е съобразил и преценил. За да е налице противоречие между настоящия случай и други случаи на определяне на неимуществени вреди, не е достатъчно само размерът на присъдената сума да се различава, а е необходимо максимално сходство на фактическия състав на увреждането и на неговите последици. Такова сходство между настоящото дело и цитираната от касатора практика на ВКС не съществува. Най-близо до фактическия състав на настоящото дело е деликтът, описан в решение № 260 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 5190 по описа за 2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Определеното с това решение обезщетение действително е значително по-ниско, отколкото в настоящия случай. Причината обаче е, че от публикацията не е причинена фактическа раздяла между интимни партньори и влошаване на режима на професионален спортист, както е станало в настоящия случай. Останалите посочени от касатора решения са напълно неотносими към настоящия случай. Решения № 389 от 26.11.2015 г. на Четвърто ГО на ВКС и № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на Трето ГО на ВКС, № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 1740/2012 г. касаят политически и икономически мотивирани конфликти. Решение № 202 от 5.11.2013 г. по гр. д.№ 1304/2013 г. има за предмет обезщетение по ЗОДОВ, а решение № 69 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС-обезщетение за физически страдания, причинени от необезопасена шахта. Ето защо по повдигнатия от касатора въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Не се установява въззивният съд да е допуснал твърдяната от касатора очевидна неправилност при преценката на събраните доказателства по делото От съдържанието на мотивите, обуславящи тази преценка, не се разкриват груби нарушения на правилата на формалната логика.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8635 от 20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 11980 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, IV ”А” въззивен състав, с което е отменено решение от 12.04.2017 г. по гр. д. № 63040 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд в частта за отхвърляне на иска на К. В. П. срещу касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., постановено е друго решение за присъждане на разликата от 7 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част за присъждане на 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикувана на 24.06.2015 г. статия във вестник „Всеки ден”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: