О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3859 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Летница против решение № 176 от 15.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 274 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 112 по описа за 2018 г. на Ловешкия окръжен съд и е постановено друго за осъждане на Община Летница да заплати на основание чл.50 от ЗЗД на Д. Ч. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на Л. Д. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4 385,60 паунда обезщетение за имуществени вреди/разходи за погребение/ и на М. Б. Д. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от станалата на 6.11.2015 г. злополука, довела до кончината на Й. А. Д. в резултат на срутище в местността „Марата“.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Трябва ли при преценката на съда относно непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, включително от съществуващата нормативна база и от наложилата се обществена практика, или тази преценка трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед абстрактните възможности на обществото като цяло? Каква е грижата която добрият стопанин/собственик/ трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от притежаваната от него вещ и над която грижа-при наличието на настъпил природен феномен, е налице непреодолиматата сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД? Съставляват ли непреодолима сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД, срутищни процеси, свързани със загуба на устойчивост и обрушване на единични или групи скални блокове, при които процесите на обрушване са краткотрайни и практически мигновени, което предполага изключително кратко време на подготвителния/предупредителния/ начален етап на процеса, както и бързото протичане на самото обрушване?
2. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждането на изключващо отговорност по чл.50 от ЗЗД възражение за наличие на конкретни факти, обуславящи настъпване на непреодолима сила, да обсъди съдържателно и да изложи мотиви защо не възприема експертно заключение по приета по делото геолого-хидроложка експертиза в частта досежно характеристиките „непредвидимост“ и „непредотвратимост“ на събитието? Следва ли при обсъждането на заключението на вещото лице съдът да обсъди и прецени показанията на свидетел, който притежава специални знания, свързани с правнорелевантната причинна връзка, както и всички останали събрани по делото доказателства, относими към преценката на събитието като непреодолима сила?
3. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и задължително ли е излагането от страна на съда на конкретни съображения за определяне на същия?
Ответниците по жалбата Д. Ч. Д., Л. Д. Д. и М. Б. Д. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Д. Ч. Д., Л. Д. Д. и М. Б. Д. са посочили, че са наследници на И. А. Д., който е починал на 6.11.2015 г. по време на разходка по екопътеката в местността „Маарата“, [населено място], тъй като е бил затрупан от внезапно срутила се скална маса. Понеже смъртта е причинена от естествени геологически процеси в недвижим имот, собственост на Община Летница, те са предявили срещу общината частични искове за обезщетяване на неимуществените им вреди за по 30 000 лв. за първите двама и 40 000 лв. за третата ищца, с пълни размери от по 300 000 лв. Л. Д. е предявила и иск за обезщетяване на причинените и неимуществени вреди от 4 385 паунда, състоящи се в разноски за погребението.
В отговора на исковата молба общината е възразила, че вредоносният резултат е настъпил в резултат на явление, представляващо проявление на непреодолима сила.
Според приетата по делото геоложка експертиза срутищните процеси, са характерни за напукани скални масиви и са свързани със загуба на устойчивост и обрушване на единични или групи скални блокове по отделящите ги от останалата част на масива пукнатини. Процесите на обрушване са краткотрайни до практически мигновени, те имат случаен характер, като конкретното им прогнозиране във времето е невъзможно. Може да се прогнозират евентуално опасните места, но в случая, предвид трудния и вертикален терен и покритостта му от гъста растителност, подобна прогноза би била трудна. Вещото лице е заключило, че срутището в местността „Маарата“ практически е било непредвидимо и практически непредотвратимо по отношение на конкретното място, обем и време. Факторите, влияещи върху срутищните процеси, също имат характер на случайни събития. Нормативни изисквания за геоложки проучвания за този тип обекти няма. При установена срутищна опасност технически е възможно тя да бъде предотвратена чрез прилагане на редица методи за укрепване-обмрежаване, стабилизиране с анкерни системи, тампониране и циментация, защита от повърхностни и подземни води, превантивно обрушване на опасни скални блокове. Позовавайки се на изводите на експертизата, Ловешкият окръжен съд е приел, че събитието, довело до смъртта на наследодателя е непреодолима сила, поради което е отхвърлил предявените искове.
Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове. Приел е, че срутището, възникнало на 6.11.2015 г., се дължи на свойствата и качествата на вещта и затова общината отговаря за причинените вреди на основание чл.50 от ЗЗД. Според въззивния съд общината не е доказала, че срутището е резултат от непреодолима сила. Обстоятелството, че срутището е трудно предвидимо събитие, не е основание да се направи такъв извод. Съвременните научни постижения позволяват установяването на потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на определена вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на мястото, обхвата и времето на проява. Предвид факта, че процесите на обрушване са периодични и са част от опасни блокове в района на водопадите в преходен период е имало възможност да се предположи развитието на подобни процеси в бъдеще. Техническите възможности за преодоляване и предотвратяване на срутищни процеси в скални откоси са добре известни и приложими. Общината е предприела действия и е изградила екопътека във вид и състояние, което да гарантира безопасността на посетителите едва след инцидента, станал на 6.11.2015 г., а такива е можело да се извършат и преди това. Съществувала е и възможност за обезопасяване на екопътеката.
От мотивите на въззивния съд е видно, че от решаващо значение за изхода на спора е разрешението на първия поставен от касатора въпрос. Специфичните особености на случая, формулирани в изложението, са, че се касае за евентуална отговорност по чл.50 от ЗЗД, произтичаща от общинска собственост върху обширен недвижим имот, за вреди, причинени от срутище и евентуалната възможност да се предвидят и предотвратят последиците от това природно явление. За подобни случаи не е създадена практика на ВКС. Следва да се вземе предвид също, че легалната дефиниция на непреодолима сила се съдържа в разпоредбата на чл.306, ал.2 от Търговския закон и е пряко приложима за търговските сделки. За съответното и приложение в хипотезата на чл.50 от ЗЗД също не е формирана практика на ВКС. Ето защо, с оглед точното приложение на чл.50 от ЗЗД и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК трябва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По другите два въпроса касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска. Въззивният съд е изложил мотиви, обосноваващи отговорността на общината, като е възприел части от заключението на вещото лице и го е тълкувал според своите разбирания за приложението на чл.50 от ЗЗД. Следователно този съд се е съобразил с практиката на ВКС по втория въпрос, поставен от касатора. Същият извод следва и за даденото от второинстанционния съд разрешение на третия въпрос на касатора. При определяне размера на неимуществените вреди са посочени и оценени конкретните обстоятелства, които го обуславят, както изисква раздел II на ППВС № 4 от № 4 от 23.XII.1968 г. и приложимата практика на ВКС. Това са близките отношения с починалия, финансовата зависимост или подпомагане от негова страна на родствениците, стреса и неблагоприятните последици, причинени от неговата смърт. Освен това следва да се вземе предвид, че присъдените размери при уважаване на частичните искове за обезщетение за смърт на близък човек са по-ниски от обичайните в такива случаи.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 15.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд.
Дава седмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 2 187,80/две хиляди сто осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: