O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 3578 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6660/ 23.07.2019 г. на адв. С. А. К., в лично качество , срещу определение № 317 от 05.07.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 2502/2019 г., с което е оставена без разглеждане поради липса на активна процесуална легитимация частната й жалба срещу определение № 12419 от 01.06.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 13626/2017 г. за оставяне без уважение на молба за изменение на постановеното по делото определение № 2677 от 02.02.2018 г. , в частта за разноски, , .
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт с довод, че адв. К. е титуляр на притезателното право на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв за развилото се пред СГС производство като представител на адв. В., на когото с първоинстанционното решение е присъдено адвокатско възнаграждание за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца С. Н.. А щом е титуляр на това право, тя е легитимирана лично да обжалва определението, с което се оставя без уважение искането да й се присъди такова възнаграждение, независимо, че отговорността за разноски е акцесорна и обусловена от изхода на делото по основния материалноправен исков спор. Жалбоподателката счита че е титуляр на вземане за оказана безплатна правна помощ на правоимащо по делото за разноски лице . Обстоятелството кой е представлявал ищцовата страна ( т.с. страна по главния исков спор) в производството по обжалване на първоинстанционно определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, е без значение за нейната жалба .
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
За да остави без разглеждане жалбата на адв.К. срещу определение № 12419 от 01.06.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 13626/2017 г., съставът на ВКС е приел, че същата не е страна по развилото се пред градския съд производство по обжалване на първоинстанционното определение, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на ответника по предявения от С. Н. отрицателен установителен иск за изменение на постановеното решение, в частта за разноски.Ищцата е била представлявана пред СГС не от адв. В. В. при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА, а от адв. К. Б., която е изготвила надлежен отговор. Прието е, че облигационните отношения между адв. К. и адв. В. не са предмет на производството по обжалване на определение № 12419 от 01.06.2018 г. Страни по гражданските дела съгл. чл. 26, ал. 1 ГПК са лицата от чието име и срещу които се води делото, а адв. К. не е такова лице, нито е процесуален представител на такова лице.
Релевантните обстоятелства са следните:
Основното първоинстанционно производство е с предмет иска на С. Н. срещу „ Топлофикация София“- ЕАД, че не дължи сумата от 1215. 92 лв като главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, за периода м. януари 2010 г.- м. декември 2016 г. В производството пред районния съд ищцата е представлявана от адв. В. В. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като с решението, с което искът е уважен, дружеството е осъдено да заплати на ищцата 50 лв. за държавна такса, а на адв. В. възнаграждение в размер на 315.12 лв. С определение от 08.08.2017 г. молбата на ответника за измененение в частта на разноски на решението е оставена без уважение от районния съд. Същото е обжалвано пред градския съд като е образувано ч.гр.д. № 13626/2017 г. и отговори по частната жалба са подали ищцата чрез адв. Б. ,но и адв. В. , чрез адв. К. като „представляваща го при условията на чл. 38 ЗА”. Жалбата на Топлофикация е оставена без уважение с определение № 12419 от 01.06.2018 като със същото е осъдено дружеството да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение от 200 лв.- за въззивното частно производство. Искането на адв. К. да се присъди и на нея възнаграждение за безплатно процесуално представителство в това производство е оставена без уважение , като с молба от 26.02.2018 г. тя е поискала изменение на определението в частта за разноски. Молбата е оставена без уважение с определение № 12419 от 01.06.2018 г., което именно е предмет на оставената без разглеждане с обжалваното сега определение частна жалба.
Правилно частната и жалба е била оставена без разглеждане от състава на ВКС с обжалваното сега определение. Освен изтъкнатите от състава на ВКС съображения, че така развилото се производство по обжалване, с предмет възнаграждение на адвокат , претендирано за оказана правна помощ на друг адвокат в частно производство с предмет възнаграждението на последния като оказал правна помощ на страна по дело ,са изключвали за жалбоподателката възможността за надлежно сезиране на ВКС с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 ГПК , както и на чл.33 ГПК ,следва да се добави ,че предвидената по закон съгл.чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата безплатна помощ ,оказана на страната, е била реализирана и възмездена с окончателни определения по делото .
Оставената без разглеждане от състава на ВКС претенция на адв.К. има материалноправно основание в задължението за разноски , когато разноските са в тежест на ответника предвид уважаването на иска срещу него .Ответникът в исковия процес поначало дължи възнаграждение за един адвокат съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ,а в случаите на чл.38, ал.1 от ЗАдв. това е адвокатът,оказал безплатна помощ на страната по делото. Специалното при действащата уредба на безплатната адвокатска помощ е присъждането на възнаграждението пряко на адвоката , който я е осъществил, но с оглед изхода на делото Съответният адвокат в случая е получил присъждане на възнаграждението си. Предприето от него като адвокат , оказващ правна помощ на страната по делото превъзлагане, в резултат на което други адвокати участват в частните производства с предмет правото му на възнаграждение след като основното производство е приключило , не е недопустимо , но не произвежда същото специално правоотношение с тези адвокати, при присъждане на разноските по делото.Подобно превъзлагане не създава за последните собствено основание да искат за себе си възнаграждение, пряко от съда. Съчетаното прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита ,за възмездният характер на тази защита и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, в случая налага решаващо съобразяване с правилата при възлагане на разноски в тежест на другата страна ,поради което и оплакванията на жалбоподателката са неоснователни .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРДЖАВА определение № 317 от 05.07.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 2502/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: