О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр.София, 27.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 717 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. В. и В. Г. В. против решение № 2189 от 2.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 370 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение №470 от 1.04.2016 г. по гр.д.№ 1708 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, първи граждански състав, за прогласяване нищожността като привидни на два договора за покупко-продажба на апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г”, етаж първи, първият от които е сключен на 17.06.2005 г. с нотариален акт № 152, том първи, рег. № 1738, дело № 144 от 2005 г. между Е. Т. П. като продавач и Е. А. Г. и М. Д. А. като купувачи, а вторият-сключен на 27.01.2006 г. с нотариален акт № 13, том първи, рег. № 289, нотариално дело № 7 от 2006 г. между Е. А. Г. и М. Д. А. като продавачи и Т. Х. Т. като купувач и е признато за установено по отношение на В. Г. В. и В. Б. В., че апартаментът е собственост на Е. Т. П..
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Допустимо ли е обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден, основано на признание на иска, направено от страните по договора в хода на предявения иск за оспорване на собствеността на третото добросъвестно лице? Касаторите смятат, че привидността трябва да е налице при сключване на сделката, а не по-късно при благоприятни за страните условия.
2. Допустимо ли е доказване на съществуването или липсата на договор с цена над 5 000 лв. посредством свидетелски показания въпреки забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК? Въззивният съд се е опитал да заобиколи тази забрана, мотивирайки се с разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, която не е приложима в случая.
Ответницата по касационната жалба Е. Т. П. смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на разноските за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Е. Т. П. е изложила в исковата молба, че е продала привидно своя апартамент на Е. и М. А., а те на свой ред привидно са го продали на Т. Х. Т., като страните не са желаели действително прехвърляне правото на собственост и са съзнавали, че тя продължава да бъде собственик на апартамента. Затова племенницата на ищцата-ответницата В. В., която е закупила на 29.08.2007 г. апартамента от Т. Т. след двете симулативни сделки, не е могла да придобие правото на собственост. Понеже ответницата В. В. е оспорила правото на собственост на ищцата, тя е предявила искове за прогласяване на нищожността на първите две продажби като привидни и установителен иск за собственост срещу В. В. и нейния съпруг В. В..
Ответниците Е. и М. А. и Т. Х. Т. са признали исковете за нищожност на сключените от тях покупко-продажби в отговорите на исковата молба. Първите купувачи са представили и подписана от тях на датата на покупко-продажбата/17.06.2005 г./ декларация, в която още тогава са заявили, че не желаят настъпването на правните последици от сделката. Ответниците В. и В. В. са оспорили исковете. От показанията на свидетеля Х. К. е било установено, че поради притеснения относно претенциите на доведената си дъщеря към собствеността върху апартамента ищцата е сключила привидно двете покупко-продажби. Всички ответници, включително и нейната племенница В. В., са знаели, че сделките са симулативни и действителен собственик на апартамента продължава да бъде ищцата.
Въз основа на тези доказателства Пловдивският окръжен съд е уважил предявените искове, а Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е приел, че оспорването от страна на жалбоподателите В. на датата на декларацията, изходяща от Е. и М. А., е ирелевантно, тъй като волята на страните за симулативност на сделката може да бъде изразена по всяко време. Ето защо е счел първата продажба за симулативна. Втората продажба също е призната за симулативна както въз основа на признанието на ответника Т. Т., така и на показанията на свидетеля К.. Въззивният съд е приел свидетелските показания за допустими съобразно разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, която позволява трето лице по сделката да установява нейната симулативност с помощта на свидетели.
С оглед на мотивите на въззивния съд поставените от касаторите въпроси са относими към изхода на спора. Дадените разрешения в обжалваното решение обаче съответстват на приложимата практика на ВКС и на процесуалния закон. По аргумент от разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК признанието на исковете от страна на ответниците, които са страни по сделките, е напълно достатъчно, за да се обяви тяхната нищожност поради симулативност. За доказване привидността на първата покупко-продажба допълнително е налице и обратен документ, който напълно я установява. Законът не съдържа изискване за времето на съставяне на обратния документ, разкриващ симулацията. Писменото изявление за действителната воля на страните може да бъде съставено преди, по време и след сключване на сделката. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС/решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Допустимостта на свидетелските показания за установяване на привидността на втората покупко-продажба, в която ищцата не е участвала, произтича от ясната правна норма на чл.165, ал.2, изречение последно от ГПК и от правилата на логиката. Лицето, което не е страна по сделката, не може да се сдобие с обратен документ и затова за него няма ограничения в доказателствените средства за установяване на симулацията. Всъщност сигурността на гражданския оборот и защитата на правата на трети лица срещу опасността да се установява симулативност на сделките, след като тези трети лица впоследствие са придобили права, се съдържа не в ограниченията на доказателствените средства, с които симулацията може да се доказва, а в разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД. Касаторите обаче не се ползват от тази защита в случая, тъй като не са добросъвестни. От показанията на свидетеля К. се установява безспорно, че В. В. е знаела за симулативността на сделките, поради което не е добросъвестно трето лице по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗЗД.
Представената едва с касационната жалба нотариално заверена на 29.7.2007 г. декларация на ищцата не може да бъде приета в настоящото производство, в което възможността да се събират нови доказателства е изключена. Съдържанието на тази декларация не е в полза на деклараторите, тъй като само потвърждава тяхната недобросъвестност – знанието им, че апартаментът към момента, когато са сключвали договор за покупко-продажба, е бил собственост на ищцата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответницата по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за извършването им.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2189 от 2.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 370 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: