О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 10.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4615 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за подкрепа за личностно развитие – Ученическо общежитие „В. Д.“ в [населено място] против решение № 353 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 259 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 279 от 19.07.2016 г. по гр.д. № 147 по описа за 2016 г. на Смолянския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на Ж. К. Б., извършено със заповед № 683 от 28.12.2015 г. на Началника на Регионален инспекторат на образованието в [населено място], за възстановяване на служителя на длъжността „директор“ на Ученическо общежитие „В. Д.“ в [населено място] и за осъждане на работодателя да заплати на служителя обезщетение в размер на 6 084 лева за периода от 28.12.2015 г. до 27.06.2015 г., през който служителят е останал без работа в резултат от незаконното уволнение, както и по частна жалба срещу определение № 866 от 19.09.2017 г. по същото дело за оставяне без уважение на молбата на касатора за изменение на решението в частта за разноските.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1/ Непредставянето от работника на доказателства, установяващи наличието на някое от заболяванията в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда след поискване задължава ли работодателя да приложи същата тази закрила?
2/ Какви усилия трябва да положи работодателят, за да установи здравословното състояние на свой служител, при положение че последният не го уведомява дали страда от заболяване, нито му представя медицински документи, които да установяват някое от заболяванията по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда?
3/ Когато в отношенията между служителя и работодателя е спорно наличието или липсата на заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., чия е тежестта да установи наличието на заболяването и какви са доказателствените средства, с които съдът следва да провери този факт?
4/Задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните? По този въпрос касаторът се позовава на противоречие между въззивното решение и решения № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 166/2011 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II Т.О и № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II Т.О. Твърди, че Смолянският окръжен съд не е обсъдил изложените доводи във въззивната жалба.
Касаторът счита за неправилно и определението, с което е отказано изменение на решението в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в размер на 300 лв., тъй като тези разноски са били направени по нередовни жалби, срещу които ищецът не е подавал отговор.
Ответникът по жалбите Ж. К. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, като оспорва жалбите и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Ж. К. Б. е заемал длъжността „директор“ в Ученическо общежитие „В. Д.“, [населено място] по силата на трудов договор, сключен с началника на РИО – С., когато със заповед № 683 от 28.12.2015 г. на началника на РИО – С. е бил дисциплинарно уволнен. Нарушенията на трудовата дисциплина са подробно описани в заповедта. В качеството си на орган на управление на общежитието за времето от 03.11.2015 г. до 25.11.2015 г. не е създал необходимата организация и не е осъществил контрол при извършването от работещи в УО „В. Д.“ [населено място] ефективни стачни действия; допуснал е настанени в общежитието деца да бъдат въвлечени в колективния трудов спор и лишил е последните от възможността да бъдат групово и индивидуално консултирани по учебни предмети от възпитателите и др.; за времето от 03.11.2015 г. до 19.11.2015 г. не е информирал началника на РИО С. за възникналата инцидентна ситуация с ученици и служители в УО „В. Д.“ – С., а именно обявяването на „ефективна стачка“ по смисъла на ЗУКТС и въвличането на учениците във възникналия конфликт; в периода от 12.10.2015 г. до 03.11.2015 г. не е извършил адекватни действия за водене на непосредствени преговори със стачкуващите и не е потърсил съдействие за уреждане на спора чрез посредничество или доброволен арбитраж, не е предприел и извършил действия за организиране или определяне на правила за извършване на непосредствени преговори с работници; не е изискал от стачкуващите протокол и/или документ, удостоверяващ решение на общо събрание на колектива за обявяване на ефективна стачка; не е осъществил контрол по изпълнението от стачкуващите задълженията им, поети със споразумение от 29.10.2015 г.; за това, че на 10.11.2015 г. за времето от 21.00 ч. до 22.55 ч. е организирал и провел среща с момчетата в общежитието, в която им разяснявал проблеми, в т.ч. свързани с бюджета на звеното, дарения и искания на стачниците и други професионални и лични проблеми; не е представил за утвърждаване от Началника на РИО – С. на Правилник за устройството и дейността на УО „В. Д.“ – [населено място], в който на 25.09.2015 г. на заседание на Педагогическия съвет са извършени промени; допуснал е полагането на извънреден труд на 19.07.2015 г. от работника С. М. Ч., без да е издал заповед за полагане на такъв в нарушение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. С посочените действия ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 147, ал. 1 на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/ и задълженията по трудовата му характеристика. Извършените нарушения били констатирани при текуща проверка, резултатите от която се съдържат в констативен протокол № КМД 04-264/25.11.2015 г.
Исковата молба на Ж. Б. за отмяна на дисциплинарното уволнение, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа е била първоначално насочена срещу Регионалния инспекторат по образованието. След възражение на инспектората за липсата на процесуална легитимация районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да насочи иска си срещу надлежния ответник. Ищецът е изпълнил указанията, поради което по делото е конституирано ученическото общежитие. Позовавайки се на тези обстоятелства, касаторът твърди, че както първоинстанционното, така и въззивното решение са недопустими, тъй като насочването на иска срещу ненадлежен ответник не представлява нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно. Както е посочил и въззивният съд, това схващане на касатора е погрешно. Районният съд е извършил всички тези процесуални действия в съответствие с ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г., ОСГК. Надлежен ответник е общежитието, което е било законосъобразно конституирано и редовно представлявано по делото. Не е било необходимо участието на регионалния инспекторат като законен представител на общежитието, както твърди в касационната жалба същият адвокат-пълномощник, който е изготвил и становището на инспектората. В това становище адвокатът е застъпил правилната теза, че инспекторатът не следва да участва в производството. Ето защо въззивното решение не е недопустимо и не може да бъде допуснато касационното му обжалване на това основание.
Съдилищата не са разгледали спора по същество, а са уважили исковете, тъй като са приели, че служителят е страдал от исхемична болест на сърцето, посочена в чл.1, ал.1, т.1 от Наредба № 5 от 1987 г. Наличието на това заболяване е налагало съобразно чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ предварително мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по труда, които работодателят не е получил своевременно. Свързаните с тези изводи обстоятелства са, че с писмо вх. № 6185, получено на 10.12.2015 г. ищецът е уведомил РИО за ползваната от него закрила. Макар да не е посочил в писмото от какво заболяване страда, в приложените към писмото епикризи фигурира исхемична болест на сърцето-едноклонова коронарна болест, понесен инфаркт на миокарда. По искане на Регионалния инспекторат с писмо изх. № 1095 от 14.11.2015 г., е извършена частична експертиза на ищеца. Изводът на тази експертиза, отразен в експертно решение 59 от 7.01.2016 г., е, че ищецът се ползва със закрилата по чл.333, ал.2 от КТ, тъй като страда от едноклонова коронарна болест, която е проява на исхемична болест на сърцето. Същото заключение за болестта, от която страда ищецът, се съдържа и в експертно решение № 2992 от 30.10.2015 г., което е било обжалвано от него само по отношение на приетия процент нетрудоспособност. Следователно наказващият орган е бил уведомен за заболяването на ищеца, поискал е мнение на ТЕЛК, но не е изчакал нито това мнение, нито разрешението на инспекцията по труда, а е уволнил ищеца още на 28.12.2015 г.
При тези данни поставените от касатора първи, втори и трети въпрос нямат никаква връзка с установената фактическа обстановка и затова въззивният съд всъщност не е давал разрешение по тези въпроси. Служителят не е отказал, а е предоставил съдържащите се в него медицински документи, касаещи заболяването му. При прочитането на тези документи работодателят е могъл да разбере и всъщност е узнал, че служителят страда от исхемична болест на сърцето, поради което се ползва от закрила. Затова всъщност наказващият орган е поискал и мнението на ТЕЛК, което само е потвърдило съдържащата се в другите документи диагноза. След като служителят не е осуетил произнасянето на ТЕЛК, а е съдействал, неговото поведение е добросъвестно и няма противоречие по първия въпрос между обжалваното решение и решения № 246 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 711/2012 г. и № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г. на IV Г.О. на ВКС. Няма противоречие и с решение № 230 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 502/2016 г. на Трето Г.О. на ВКС, в което се приема, че когато работодателят оспорва наличието на заболяване и в медицинските документи се съдържат противоречиви данни, в тежест на работника или служителя е да установи безспорно, че е страдал от това заболяване, като обичайното доказателствено средство е съдебно-медицинската експертиза. В случая в медицинските документи еднозначно и безспорно е посочено какво е заболяването на ищеца.
В мотивите си въззивният съд е обсъдил всички възражения на касатора, свързани с допустимостта на първоинстанционното решение и с основанието, на което дисциплинарното уволнение е отменено. Съгласно чл.344, ал.3 от КТ по изложените съображения във въззивната жалба, свързани със съществото на дисциплинарните нарушения, този съд не е бил длъжен да се произнася. Ето защо по четвъртия въпрос на касатора също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Определението, с което е оставено без уважение искането на касатора за намаляване на разноските на ищеца с 300 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено. В договора за правна защита и съдействие между ищеца и неговия пълномощник е определено възнаграждение от триста лева за всички развили се производства по частна жалба срещу разпореждания и определения по първоинстанционното дело. По жалба с вх. № 12 от 24.01.2017 г. на ответното общежитие срещу определение по първоинстанционното дело пълномощникът е изготвил писмен отговор, за която дейност му се дължи уговореното възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 259 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 866 от 19.09.2017 г. по същото дело
ОСЪЖДА Център за подкрепа и личностно развитие Ученическо общежитие „В. Д.“- [населено място], да заплати на Ж. К. Б.- [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: