О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 597 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А. срещу определение № 16266 от 23.07.2018 г., постановено по ч.гр.д.№9897 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2017 г. по гр. д. № 28353 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 61 състав, за връщане на въззивната жалба на А. И. А. срещу решението по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване, да го отмени и да върне делото за администриране на въззивната му жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК, подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение на въззивен съд, поради което следва да бъдат разгледани посочените от жалбоподателя предпоставки за допускането на определението до касационен контрол.
А. А., ищец по гр. д. № № 28353 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 61 състав, е посочил в исковата молба адрес в [населено място], [улица], откъдето е бил редовно призоваван по делото. Срещу постановеното по делото решение той е подал въззивна жалба, в която е посочил както адреса си в [населено място], така и адреса на адвокат М. Г. в[жк], [жилищен адрес] като съдебен адрес. Съобщението с указанията за отстраняване нередовностите на въззивната жалба до съдебния адрес е върнато в цялост със забележката, че адресът е посетен на 25.08.2017 г., 18.09.2017 г. и 27.09.2017 г. и на адреса не живее такова лице. Съобщението до адреса в [населено място] съдържа отбелязването на връчителя, че е посетил адреса на 9.10.2017 г. в 17.50 часа, на 20.10.2017 г. в 15,40 часа, на 29.10.2017 г. в 13,30 часа и на 10.11.2017 г. в 8,14 часа. По сведение на неговата майка ищецът живее в [населено място]. Върху това съобщение съдията-докладчик е поставил резолюция, че то следва да се счита за редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК и след като не са били отстранени нередовностите на въззивната жалба я е върнал с разпореждане от 14.12.2017 г. Това разпореждане е било потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК е била законосъобразно приложена, тъй като адресът в [населено място] е бил посетен четири пъти в продължение на повече от месец, но лицето не е намерено, а връчителят е установил, че адвокатът не обитава съдебния адрес. Освен това е допълнил, че по делото липсват данни за представен платежен документ за внесена държавна такса по въззивната жалба.
В изложението си като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение частният жалбоподател е посочил очевидна неправилност и чл.280, ал.1 т.3 от ГПК-от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като се касае за политическа партия. Така постановеното въззивно определение не е очевидно неправилно, както твърди частният жалбоподател, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
Частният жалбоподател не е формулирал ясен въпрос, по който иска да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Посочил е само, че се касае за политическа партия, която действително е ответник по делото. Това обстоятелство обаче само по себе си няма никаква връзка с процесуалните последици от неизпълнение на задължението по чл.41, ал.1 от ГПК и с неотстраняване на нередовностите на въззивната жалба, които са от значение за изхода на настоящия спор относно връщането на въззивната жалба. На свой ред касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/ т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. Следователно касационно обжалване на определението не може да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради липса на правен въпрос.
Дори да се приеме, че частният жалбоподател е поставил като питане прилагането на разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, в случая даденото от въззивния съд разрешение съответства на тази процесуалната норма. Частният жалбоподател е посочил съдебен адрес, който не се обитава от съдебния адресат. На адреса му по делото, на който е бил редовно призоваван, той не е бил намерен в продължение на повече от месец, след като е бил търсен по всяко време, включително в почивен ден. Следователно единственият законосъобразен извод е, че той не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.41, ал.1 от ГПК, поради което следва да се приложат последиците на чл.41, ал.2 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16266 от 23.07.2018 г., постановено по ч.гр.д.№9897 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2017 г. по гр. д. № 28353 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 61 състав, за връщане на въззивната жалба на А. И. А. срещу решението по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: