О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 2.4.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 3933 по описа за 2018 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Г. срещу решение от 18.01.2018 г. на Софийски градски съд, ВО, II-Б състав, постановено по гр.д. № 7394/2017 г., в частта, с която е потвърдено решение № 1864 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 58548/2011 г. на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав за признаване за установено, че Е. М. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2 508.04 лв. за изразходвана топлоенергия и 462.52 лв. лихва за забава върху главницата, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответницата искове за сумата над присъдените 2 508.04 лв. до сумата от 4663.07 лв. за изразходвана топлоенергия и за сумата над присъдените 462.52 лв. до сумата от 857,12 лв. лихва за забава и е постановено друго решение за признаване за установено, че Е. М. Г. дължи на ищцовото дружество още сумата 2 155.03 лв. за изразходвана топлоенергия за периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г. и 394.60 лв. лихва за забава върху главницата. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 1864 от 06.01.2017 г. по гр.д. № 58548/2011 г. на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав, в частта за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. М. Г. искове за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 4 663.07 лв. до целия претендиран размер от 5 016,08 лв. за изразходвана топлоенергия и сумата над 857,12 лв. до целия претендиран размер от 897,46 лв. лихва за забава.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочи противоречие на обжалваното решение с цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, без да формулира конкретен въпрос.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По въпросите за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. М. Г. за признаване установено между страните, че ответницата дължи сумата от 5 016,08 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г. и 897.46 лв. законна лихва за забава от 31.05.2012 г. до 20.04.2015 г. Установителните искове са предявени на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, след като е проведено заповедно производство и ответницата е възразила срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въззивният съд е установил с помощта на съдебно-техническа експертиза дължимите от ответницата суми и е уважил частично исковете до размерите, определени със заключенията на вещите лица- за 4 663.07 лв. главница и 857,12 лв. лихва за забава. Софийският градски съд не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е изследвало задълженията на ответницата към „Топлофикация София” ЕАД за по-голям от процесния период от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г. при разглеждане на изравнителните сметки. От фактическа страна е изяснено, че Е. М. Г. е изключителен собственик на топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] следователно въз основа на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия. Ето защо между нея и „Топлофикация София” ЕАД е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, след публикуването на тези общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите/ ал. 3 на чл.153 от Закона за енергетиката/. Затова липсата на откриване на партида на името на ответницата и на фактури на нейно име за ползваната топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения са създадени по силата на закона.
В изложението си ответницата е повторила оплакванията си от допуснатите според нея от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които могат да бъдат основания за касационно обжалване, а не за допускането му. Следователно не е формулирала правен въпрос, свързан с правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Правният въпрос определя обективните рамки на селекцията на касационната жалба. Върховният касационен съд не е длъжен и не следва служебно да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя или от фактите и обстоятелствата, сочени от него. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а може да доведе до влагане в правния въпрос от съда на съдържание, различно от това, което е вложил жалбоподателят/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2018 г. на Софийски градски съд, ВО, II-Б състав, постановено по гр.д. № 7394/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: