2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр.София, 27.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3500 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 112 от 11.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1042 по описа за 2016 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 1012 от 2.11.2015 г. по гр.д. № 999 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Р. И. Д. 14 400 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 162,66 лв. имуществени вреди от настъпила на 2.11.2015 г. трудова злополука.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Необходимо ли е съдът да изложи и обсъди всички релевантни обстоятелства, които са го мотивирали при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени от пострадалия неимуществени вреди по смисъла на критериите, посочени в чл.52 от ЗЗД?
2. Следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да отчете вида и характера на нараняването, продължителността на обездвижването, липсата на трайно затруднение на движението, прогнозата за липса на трайни последици от нараняването, прогноза за бъдещето, липсата на външни, включително козметични дефекти, възрастта на пострадалото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира в обществото?
3. Представлява ли допусната груба небрежност от страна на пострадалия по смисъла на чл.200, ал.2 от КТ преминаването в качеството му на куриер-доставчик на писма и пратки през автоморга-място видимо осеяно със стари части от автомобили, дъски с пирони и други опасни за нараняване предмети, когато пострадалият се е движил през това място невнимателно, разсеяно, без да обръща внимание на обстановката, като се има предвид, че предварително му е проведен от работодателя задължителен инструктаж за безопасност на труда, предвиждащ проява на минимално усилие и съсредоточеност?
Ответникът по касационната жалба Р. И. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. И. Д. е работил като куриер в [фирма] и при приемане на пратка на адрес, преминавайки през двор с бракувани автомобили и авточасти, е стъпил с десния си крак на пирон, забит в дъска. Пиронът е пробил крака му между ходилните кости и е излязъл през гърба на ходилото, излющвайки кора от малката ходилна кост, което е предизвикало значително кървене. Периодът на възстановяване от травмата е между три и пет месеца, а през първите два месеца на лечението при ползване на помощни средства пострадалият е имал силни болки в подбедрицата и ходилото. При такъв вид травма е било необходимо кракът да бъде в покой десет дни и да не се натоварва още шест седмици. Въззивният съд е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди от трудовата злополука е нужна сумата от 15 000 лв., като е съобразил продължителния период на лечение/близо шест месеца/, силните болки и страдания, отока на крака, затрудненото придвижване с патерици, невъзможността пострадалият да шофира, което е налагало да прибегне до помощта на други лица. Всички тези конкретни обстоятелства са достатъчни, за да обосноват присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди. Затова по първите два въпроса на касатора решението на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната практика на ВКС-т.II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 414 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1543/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 38 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 136 от 1.3.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 49 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 5055/2013 г. на Трето Г.О. на ВКС и № 259 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 1746/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС. Липсата на трайно затруднение на движението на пострадалия, липсата на козметични дефекти, както и възможността пострадалият да продължи трудовата си кариера са взети предвид от въззивния съд, тъй като в противен случай присъденото обезщетение би следвало да е със значително по-висок размер. Ето защо по първите два въпроса не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на работодателя за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не е налице груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Груба небрежност има само когато пострадалият не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а в случая такова поведение от страна на работника не е установено. Този извод на въззивния съд е съобразен с приложимата съдебна практика, съдържаща се в решения № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС и много други. Според тази практика грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Затова и по третия въпрос касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 11.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1042 по описа за 2016 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 1012 от 2.11.2015 г. по гр.д. № 999 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на Р. И. Д. 14 400 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 162,66 лв. имуществени вреди от настъпила на 2.11.2015 г. трудова злополука.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:117047646, да заплати на Р. И. Д.-[ЕГН], сумата 1000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: