O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 1644 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 2248/07.03.2019 г. на Т. С. И., чрез адв. С. С., срещу определение № 129 от 15.02.2019 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 4070/2018 г. в частта, с която касационната му жалба срещу решение № 1318 от 12.07.2018 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1351/2018 г.,е оставена без разглеждане в частта по иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за натрупана до подаването на исковата молба лихва . върху претендираното трудово възнаграждение, в размер на 1567, 07 щ.д
С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че претенцията за лихва е акцесорна спрямо вземането за неизплатено трудово възнаграждение,поради което спрямо иска за лихва ВКС не е следвало да прилага ограничението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за цена и да оставя жалбата без разглеждане. Щом въззивното решение подлежи на касационно обжалване в частта по иска за главното вземане, то подлежи на касация и в частта за акцесорното вземане. В подкрепа на доводите се цитира практика на ВКС- определение № 408 0т 13.11.2018 г. на ВКС, III-то г.о., по гр.д. № 3614/2018 г.
От ответниците в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба е основателна.
Видно от исковата молба, ищецът е претендирал лихва в размер на 1665.89 щ.д. от забавата до подаване на исковата молба , общо върху сбора на вземанията за неизплатено трудово възнаграждение и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18880.83 щ.д . В обжалвания акт, след като е приел ,че ищецът е предявил в условия на обективно съединяване искове по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизплатен годишен отпуск в размер на 1120 щ.д. и иск по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 17760, 83 щ. д., както и акцесорен иск за лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху вземането по чл. 224, ал.1 КТ натрупана до подаване на исковата молба в размер на 1665.89 щ.д. , на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по главния иск за обезщетение за неизползвн отпуск, както и по обусловения от него иск за лихва, заради цената .
В тази част , относно иска на основание чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение и лихвата върху това обезщетение , определението е законосъобразно , но лихвата върху вземането по чл. 224, ал.1 КТ не е в размер на 1665.89 щ.д., както е възприето в мотивите и в диспозитива на обжалваното определение. Претендираната като натрупана до подаването на исковата молба лихва върху вземането по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 98.82 щ.д.По вземането за неизплатено трудово възнаграждение , възлизащо общо на 17760, 83 щ.д., претендираната лихва за съответния период е в размер на 1567,07 щ.д.
Исковете за главниците са обективно съединени, поради което и акцесорните искове за лихва върху всяка от тези главници са в същото обективно съединяване.
Ето защо определението следва да се отмени в частта за размера от 1567,07 щ.д. ,за която част от исковата претенция – натрупана до подаването на исковата молба лихва, касационната жалба не следва да бъде оставяна без разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 129 от 15.02.2019 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 4070/2018 г. в частта, с която касационна жалба срещу решение № 1318 от 12.07.2018 г. на Варнеския окръжен съд по гр.д. № 1351/2018 г. е оставена без разглеждане в частта за размера на сумата 1567,07 щ.д по иска за лихва , натрупана до подаване на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: