О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. №3743 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. Г. срещу определение № 414 от 27.09.2018 г. по в. ч.гр.д. №421 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба против определение № 376 от 13.09.2018 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да му бъде предоставена поисканата правна помощ.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Пловдивския апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. И. Г. е завел искова молба срещу Пловдивския административен съд и Върховния административен съд за солидарното осъждане на съдилищата да му заплатят обезщетение в размер на 36 000 лв. за причинените имуществени и неимуществени вреди от забавено правосъдие. В исковата молба само са изброени съдебни актове, без уточнения дали е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди, в какво се състоят конкретно тези вреди, какъв е размерът на имуществените и неимуществените вреди поотделно в общата сума, не е обоснована солидарната отговорност на ответниците и не е внесена дължимата държавна такса. За отстраняване на всички тези нередовности на исковата молба са дадени подробни указания в разпореждане от 11.06.2018 г. на Пловдивския окръжен съд, връчено на ищеца на 15.06.2018 г.. В предоставения му срок той не е отстранил недостатъците на исковата молба, поради което с определение № 1366 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 1317/2018 г. Пловдивският окръжен съд е върнал тази искова молба и е прекратил производството по делото. Пловдивският апелативен съд на свой ред е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение. След това с обжалваното пред настоящата инстанция определение е отказал да предостави правна помощ на ищеца за обжалване с частна касационна жалба на потвърдителното определение, тъй като не са налице процесуалните предпоставки на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ. Отказът на съда е съобразен с тези разпоредби. Частната касационна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд, потвърждаващ връщането на исковата молба, е очевидно неоснователна. Частният жалбоподател неоправдано е бездействал и не е отстранил недостатъците на исковата молба, поради което правилно тя е била върната, а производството е било прекратено. Следователно е налице хипотезата на чл.21, т.2 от Закона за правната помощ, при която правна помощ не се предоставя. Осъществена е и хипотезата на чл.21, т.1 от ЗПП за отказ от такава помощ. Правната помощ за изготвяне на частната касационна жалба не би донесла на частния жалбоподател никаква полза. Резултатът от частната касационна жалба в най-добрия случай би бил отмяна на прекратяването и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Ищецът обаче отново би следвало да търси правна помощ за отстраняване нередовностите на исковата молба. Същият резултат може да се постигне направо със завеждане на нова редовна искова молба.
Пречките, предвидени в чл.21, т.1 и т.2 от ЗПП за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по граждански дела са израз на принципа за процесуална икономия. Спазването на този принцип е необходимо за нормалното функциониране на съдилищата и освобождаването им от разглеждане на очевидно неоснователни искания. Затова тези норми въвеждат оправдани ограничения и не противоречат нито на цитираните от частния жалбоподател процесуални разпоредби, нито на установеното от Конституцията и от международноправните актове право на защита пред съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 414 от 27.09.2018 г. по в. ч.гр.д. №421 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е оставено без уважение искането на И. А. Г. да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба против определение № 376 от 13.09.2018 г. по същото дело
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: