О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
гр.София, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1871 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. против решение № 478 от 5.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 714 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, IV-ти граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 81 от 6.6.2018 г. по гр. д. № 698 по описа за 2017 г. на Районен съд-гр. Кнежа за отхвърляне на предявените от касатора против И. Л. Б., Р. В. Б., М. И. Б. и В. И. Б. искове за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на УПИ № VIII-908 по плана на [населено място] от 1964 г., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и два броя стопански сгради, отразена в нотариален акт №, т., рег. № по нотариално дело № от г., като симулативна и прикриваща договор за издръжка и гледане, за прогласяване нищожността на покупко-продажба на имота, отразена в нотариален акт № , том , рег. № по нотариално дело № от г., като симулативна и иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на имота.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Относно тежестта на доказване и необходимостта доказателствата по делото да бъдат преценявани от въззивния съд в тяхната съвкупност.
2. За задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви по всички оплаквания в жалбата и по съществото на спора. Разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи според касатора на ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. Л. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че е син и единствен наследник по закон на починалия на 13 юни 2006 г. М. Д.. През 1999 г. неговият наследодател е прехвърлил на първите двама ответници И. и Р. Б. процесния недвижим имот посредством покупко-продажба, запазвайки си правото на ползване. Според касатора тази сделка е била симулативна и е прикривала договор за издръжка и гледане, а ответниците не са изпълнявали задълженията си по този договор. През 2016 г. И. и Р. Б. са продали имота на своите деца ответниците М. Б. и В. Б.. Тази продажба също била симулативна, поради което ищецът е поискал прогласяването на нищожността на двата договора за покупко-продажба и осъждането на ответниците да му предадат имота на основание чл..108 от ЗС.
От събраните по делото свидетелски показания единствено тези на свидетеля Д. се отнасят до съдържанието на първата сделка. Той не си спомня дали прехвърлителят е казал пред нотаруса, че иска купувачите да го гледат. Другите свидетели са посочили, че ответниците И. и Р. Б. в началото са полагали грижи за наследодателя, тези грижи не са били достатъчни и той се е оплаквал, че е допуснал грешка с прехвърлянето на имота.
Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е приел, че нито един от свидетелите не е установил различни от записаните в нотариалния акт намерения на страните за сключване на сделката, нито че изразените в писмената нотариална форма волеизявления не съответстват на действително целения от страните резултат. За да се счете, че една сделка е привидна и прикрива друга, и двете страни трябва да постигнат съгласие по всички съществени клаузи както на привидната, така и на прикритата сделка, което в случая не е доказано. Въззивният съд е констатирал също, че липсата на доказателства за движение на парични суми по банковите сметки на договарящите не установява неплащане на цената по договора, тъй като в нотариалния акт е записано, че плащането е извършено в брой, а не по банков път. Съображенията на въззивния съд относно плащането на цената по първия договор за покупко-продажба са мотивирали касатора да постави първия въпрос, по който желае допускане на касационно обжалване. Според касатора с изводите си въззивният съд е нарушил правилото за разпределяне на доказателствената тежест, възлагащо на ответниците да докажат плащането на цената, което те не са сторили. Предметът на доказване на предявения от касатора иск за нищожност на първата покупко-продажба като симулативна и прикриваща договор за издръжка и гледане обаче не е неизпълнение на задължението за плащане на цената. По този иск ищецът следва да установи както конкретното съдържание на прикритата сделка, така и постигнатото между страните съгласие. В негова тежест е пълното доказване на тези обстоятелства, както правилно е посочил въззивният съд. Неплащането на цената може само в съчетание с други доказателства косвено да подкрепя извод за симулация, но само по себе си не я установява. Ето защо въззивният съд се е съобразил с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, противно на твърдението на касатора. По делото са събрани само свидетелски показания, които подробно са изложени и обсъдени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност. Следователно въззивният съд не е допуснал и това твърдяно от касатора процесуално нарушение. Затова разрешенията на въззивния съд по първия въпрос на касатора съответстват на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Плевенският окръжен съд е изложил подробни свои мотиви по всички относими към спора доводи и възражения на касатора. Съобразил е, че дори да се приеме за установена симулацията на първата покупко-продажба като прикриваща договор за издръжка и гледане, липсва иск за разваляне на този договор, поради което прехвърлянето на имота продължава да обвързва ищеца и ревандикационният иск не може да бъде уважен. Ето защо и по втория въпрос решението на въззивния съд не противоречи на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК и на решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне.
В касационната жалба се съдържат и други оплаквания и е цитирана практика на ВКС, които не касаят по никакъв начин настоящия спор. Липсва ясна и точна формулировка на други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Общите твърдения за недобросъвестност, накърняване на добрите нрави и житейско описание на случая не могат да заместят необходимостта от смислено изложение на конкретните основания за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на И. Л. Б. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 5.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 714 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, IV-ти граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 81 от 6.6.2018 г. по гр. д. № 698 по описа за 2017 г. на Районен съд-гр. Кнежа за отхвърляне на предявените от П. М. Д. против И. Л. Б., Р. В. Б., М. И. Б. и В. И. Б. искове за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на УПИ № VIII-908 по плана на [населено място] от 1964 г., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и два броя стопански сгради, отразена в нотариален акт №, т, рег. № по нотариално дело № от г., като симулативна и прикриваща договор за издръжка и гледане, за прогласяване нищожността на покупко-продажба на имота, отразена в нотариален акт № , том , рег. № по нотариално дело № от г., като симулативна и иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на имота.
ОСЪЖДА П. М. Д.-[ЕГН], да заплати на И. Л. Б.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: