О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр.София, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1779 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. и В. И. К. против решение № 3023 от 21.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2365 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта, с която е отменено решение № 1124 от 21.02.2017 г. по гр.д. № 20235 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 8 състав, за разваляне на договор от 2.10.2013 г., сключен между М. И. Г. и Б. Г. К. и С. К. К., обективиран в нотариален акт № , н.д. № г. по описа на нотариуса Ж. Б., до размера от две трети идеални части от апартамент № в [населено място], [улица], ЖСК „Зенит“, , като е постановено друго за отхвърляне на този иск.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в тази част е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Представлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че въззивният съд изобщо не е обсъдил проведената от първата инстанция процедура по чл.51, ал.2 от Закона за наследството? Софийският градски съд правилно е преценил, че след като ищцата, предявила иска за издръжка и гледане е починала в хода на процеса, по отношение на нейните наследници по закон трябва да се изпълни процедурата по чл.51, ал.2 от ЗН. Дал е възможност на всички наследници да заявят дали приемат наследството и желаят ли да встъпят в производството. След като част от тях не са се възползвали от тази възможност в дадения от съда срок, за тях възможността за приемане на наследство е отпаднала.
2. Правилно ли Софийският апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл.227 от ГПК, която представлява обща правна норма и не се е съобразил с изпълнената процедура по специалната правна норма, тоест тази по чл.51, ал.2 от ЗН. Допустимо ли е съдът да приеме, че лице, което по силата на специалната правна норма се е лишило от правото да приеме наследството, продължава да има имагинерни права? Неправилно Софийският апелативен съд се е позовал на ТР № 30/1981 г. на ОСГК, тъй като в него не се разглежда хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗН.
3. След като искът е предявен от самия прехвърлител, допустимо ли е той да бъде уважен само за частта от наследството на встъпилите в производството наследници, ако волята на първоначалния ищец е била развалянето на договора в неговата цялост, а част от наследниците не са заявили желание да бъдат конституирани и не са встъпили в производството?
Ответниците по касационната жалба Б. Г. К. и С. К. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част, като оспорват касационната жалба и по същество. Твърдят, че разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗН не е приложена от първоинстанционния съд и не е имало основание за прилагането и, тъй като касае само ответниците по делото, но не и лицата, конституирани на страната на ищеца поради правоприемство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. И. Г. е предявила срещу Б. Г. К. и С. К. К. иск за разваляне поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане от 2.10.2013 г., по силата на който тя е прехвърлила на ответниците собствеността върху апартамент № , находящ се в [населено място], [улица], ЖСК „Зенит“, .
С определение от 3.12.2015 г. Софийският градски съд е констатирал, че ищцата е починала след завеждане на делото, поради което е спрял производството до установяване на наследниците и по закон. Въз основа на удостоверение за наследници от 22.12.2015 г. първоинстанционният съд е конституирал на мястото на ищцата нейните правоприемници Р. Х. Г., И. П. Б., В. И. К. и П. И. К., като им е указал да заявят до изтичане на едномесечен срок дали са приели наследството на М. И. Г., или са се отказали от това наследство. Касаторите В. К. и П. К. са поискали в молба от 8.3.2016 г. да бъдат конституирани в процеса на основание чл.227 от ГПК, а другите наследници не са заявили становище. Затова с разпореждане от 14.03.2016 г. Софийският градски съд е прекратил производството по отношение на Р. Г. и И. Б.. След това първоинстанционният съд е постановил решение, с което е развалил изцяло договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на ответниците. Въззивният съд обаче, сезиран с жалба на ответниците срещу решението за разваляне на договора, е приел, че В. К. и П. К. притежават 1/3 от имущественото право на разваляне на договора съобразно наследствената си квота и в този случай съгласно ТР № 30/1981 г. на ОСГК могат да искат разваляне само за тази част. Останалите наследници не са заявили отказ от наследството, не са поддържали иска за разваляне на договора, поради което за техните 2/3 идеални части този договор не може да бъде развален. Ето защо е отменил решението за разваляне на договора за издръжка и гледане за тези две трети идеални части и е отхвърлил иска.
При тези мотиви на въззивния съд отговорите на поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора за каква част договорът за издръжка и гледане трябва да бъде развален. Първите два въпроса се свеждат до това дали наследниците, които в предоставения им от съда срок не са заявили приемането на наследството, са загубили това право, в резултат на което касаторите са получили цялото имущество, включително правото да развалят договора изцяло. Касаторите смятат, че този резултат е настъпил, тъй като първоинстанционният съд е дал срок на другите наследници, в който срок те не са заявили становище, поради което са загубили правото да го приемат съобразно чл.51, ал.2 от ЗН. Тази разпоредба обаче е приложима в една от двете хипотези на чл.51, ал.1 от ЗН. Първата от тях се осъществява, когато по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Втората хипотеза е при наличие на заведено дело срещу наследника и този срок се определя от съда, който разглежда делото. Обстоятелствата по случая изключват приложението и на двете хипотези. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН е приложима, когато заинтересувано лице/различно от наследника/ цели да се постигне определеност относно кръга на наследниците на починало лице, без да има висящо дело. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН също не е налице, защото висящо гражданско дело има, но то не е заведено срещу наследника, а от неговия праводател, а освен това липсва искане от другата страна за даване на такъв срок. Затова съдът е длъжен служебно само да конституира правоприемниците на починалата страна на основание чл.227 от ГПК. Такава е практиката на ВКС, съдържаща се в определение №182 от 29.11.2016 г. по гр. д.№ 2324/2016 г. на II ГО на ВКС и решение № 101 от 08.10.2019 г. № 2260/2018 г. на IV ГО на ВКС. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на първите два въпроса на касаторите в смисъл, че другите наследници не са загубили правото да наследяват на основание чл.51, ал.2 от ЗН и техните дялове не са увеличили дела на касаторите, съответстват на практиката на ВКС, която настоящият състав също споделя.
Разрешението на третия въпрос на касаторите е съобразено с Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г. на ОСГК на ВС. В това решение е прието, че наследниците на кредитора – прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването, тъй като сънаследникът не може да упражнява правата и на другите наследници.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3023 от 21.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2365 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта, с която е отменено решение № 1124 от 21.02.2017 г. по гр.д. № 20235 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 8 състав, за разваляне на договор от 2.10.2013 г., сключен между М. И. Г. и Б. Г. К. и С. К. К., обективиран в нотариален акт № , н.д. № г. по описа на нотариуса Ж. Б., до размера от две трети идеални части от апартамент № в [населено място], [улица], ЖСК „Зенит“, като е постановено друго за отхвърляне на този иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: