О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 10.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5528 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Ц. против решение №153 от 5.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№165 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 135 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 2697 по описа за 2015 г. на Габровския районен съд, за отхвърляне на предявения от Л. В. Ц. против Целодневна детска градина „Я.” иск с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията за установяване на нарушение при разрешаването на ползване на платен годишен отпуск за периода от 2012 г.-2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Съдът погрешно е квалифицирал иска по чл.4 от Закона за защита от дискриминация, вместо по чл.20 от същия закон.
2. Липсва обсъждане на издаденото от Инспекцията по труда писмено предписание, с което е установено извършеното нарушение.
3. Ответникът не е представил обнародването на заповедта на кмета на общината, с която съгласно ЗНО и ППЗНО се назначава директорът на детската градина.
Ответникът по касационната жалба Целодневна детска градина „Я.” счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че неговият работодател погрешно е определил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2015 г. и това нарушение представлява спрямо него пряка дискриминация на основата на признака „лично положение”, поради което с уточнителна молба е поискал нарушението да бъде установено. По делото е изяснено посредством протокола за извършената проверка на инспекцията по труда, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца действително не му е било начислено и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за девет дни. След проверката и преди завеждане на исковата молба работодателят е издължил на ищеца обезщетението в размер на 185,93 лв. При тези данни съдилищата са приели, че работодателят действително е извършил нарушение при определяне на дължимото на ищеца обезщетение. Искът обаче е бил отхвърлен, тъй като не е било доказано по делото, че нарушението се дължи на дискриминация спрямо ищеца по признак „лично положение”. Формулираните от касатора въпроси не са относими към мотивите на въззивния съд и затова не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Законността на назначаването на представителя на учебното заведение не е била оспорена от ищеца в хода на делото, поради което третият въпрос не е от значение за изхода на спора. Същото се отнася и за втория въпрос, тъй като съдилищата са обсъдили и приели именно въз основа на протокола за проверката, че е допуснато нарушение на трудовото законодателство, но причината за отхвърляне на иска е друга-недоказаността, че нарушението се дължи на дискриминация по посочения от ищеца признак. Въззивният съд не е допуснал твърдяното в първия въпрос процесуално нарушение. Посочената от съдилищата правна квалификация по чл.71 от Закона за защита от дискриминация е била обусловена от твърденията на ищеца в исковата молба и от заявеното в уточнителната молба искане.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 5.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№165 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 135 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 2697 по описа за 2015 г. на Габровския районен съд, за отхвърляне на предявения от Л. В. Ц. против Целодневна детска градина „Я.” иск с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията за установяване на нарушение при разрешаването на ползване на платен годишен отпуск за периода от 2012 г.-2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: