О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 09.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5030 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. против определение № 2410 от 27.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2562 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 19536 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 8944 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 10 състав, за прекратяване на производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли да се приеме идентичност на основанието и предмета по смисъла на чл.126 от ГПК тогава, когато с двата иска се претендират различни суми, представляващи обезщетения за нанесени материални щети на различни дати. След допускането касаторът желае определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
По гражданско дело № 13261 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд частният жалбоподател е предявил против Камарата на частните съдебни изпълнители иск за заплащане на 160 000 лв. обезщетение за емоционални вреди от отказа да се отнемат правомощията на частния съдебен изпълнител М. Б., който според него е извършил поредица от незаконосъобразни изпълнителни действия. По друго гражданско дело № 8944 по описа за 2013 г. на същия съд частният жалбоподател е подал искова молба със същото съдържание с единствените разлики, че претендираната сума е 960 000 лв. и че от заплатата на неговата съпруга е удържана на 25 юни 2013 г. сумата от 250 лв. Сравнявайки двете искови молби, Софийският градски съд е приел, че се касае за едно и също искане, предявено на същото основание от ищеца срещу Камарата на частните съдебни изпълнители, поради което в съответствие с чл.126, ал.1 от ГПК е прекратил служебно по-късно заведеното дело. Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния съд и е потвърдил прекратителното определение. При тези мотиви на съдилищата поставеният от касатора въпрос не е относим към спора, тъй като и по двете дела е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на Камарата на частните съдебни изпълнители. Формулираният от частния жалбоподател въпрос касае претенция за материални/имуществени/ вреди, която не е била предмет на делата. За идентичността на заявените искове за неимуществени вреди е без значение както разликата в цената, която лесно може да се преодолее посредством увеличение на иска по висящото дело, така и извършеното на 25 юни 2013 г. принудително изпълнение за сумата от 250 лв., което може да обоснове само нови имуществени вреди. Ето защо по поставения от частния жалбоподател въпрос касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2410 от 27.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2562 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: