О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр.София, 17.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4879 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийска апелативна прокуратура и на В. Г. С. против решение № 1603 от 10.07.2017 г., постановено по в. гр. д. №1973 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение ХII въззивен състав, с което е потвърдено решение № 610 от 30.01.2016 г. по гр. д.№12022 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на В. Г. С. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което с влязла в сила присъда от 24.03.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 1019/2015 г. на СГС, Н.О., втори въззивен състав, е бил оправдан, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. е бил отхвърлен.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната част е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/ редакция преди изменението с Д.В., бр.86/2017 г./. Счита, че по въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивното решение не съответства на т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а освен това е налице и противоречива съдебна практика, цитирана в изложението. Смята, че решението противоречи също на т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК, защото твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди.
Касаторът В. Г. С. се оплаква от въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Твърди, че в тази част решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, и по-конкретно-да назначи експертиза, когато такава е необходима за изясняване на делото от фактическа страна, при наведено във въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение? Този въпрос според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Длъжен ли е решаващият съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи мотиви и съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни? Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на цитираните от него решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу В. Г. С. обвинение в измама, от която е причинена вреда в големи размери, в продължение на четири години, докато с влязла в сила присъда от 24.03.2015 г. той е бил окончателно оправдан. След това В. С. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди. В исковата молба той е описал негативните последици за отношенията му с колегите, семейството, съседите, личния стрес, психическа травма, нервно разстройство, но не е твърдял че се е влошило здравословното му състояние. Към исковата молба също не е представена никаква медицинска документация, сочеща за каквито и да е заболявания на ищеца. В публичното съдебно заседание на 24.01.2017 г. е била разпитана съпругата на ищеца и неговата колежка В. за установяване на твърдените от него неимуществени вреди. По отношение на външните физически страдания на ищеца свидетелите са посочили, че той е отслабнал, а екземите, от които е страдал, са се обострили. Пълномощникът, който е представлявал ищеца още със завеждането на исковата молба, нито е допълнил обстоятелствената част на предявения иск с добавяне на физическите страдания като основание за обезщетение за неимуществени вреди, нито е поискал съдебно-медицинска експертиза, а се е съгласил да се даде ход по същество на делото.
Първоинстанционният съд е определил 8 000 лв. обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, като е взел предвид, че е повдигнато обвинение в тежко престъпление, за което се предвиждат до осем години лишаване от свобода; продължителността на наказателното преследване от около четири години, преценена като разумна с оглед сложността на делото; мярката за неотклонение-парична гаранция в размер на 1 000 лв., която не е значителна по размер; наложеното, но невлязло в сила наказание от една година условно с изпитателен срок; интензитета и продължителността на душевните болки и страдания. Съдът не е кредитирал свидетелските показания в частта им, в която се твърдят изключително тежки и дълбоки негативни изживявания на ищеца, тъй като ищецът е с висок социален статус и чисто съдебно минало и би следвало да е наясно, че няма да търпи ефективно лишаване от свобода. Счел е за недоказано влошаването на екземите на ищеца да е в причинна връзка с наказателното дело, тъй като липсва съдебно-медицинска експертиза в този смисъл.
Във въззивната си жалба ищецът е признал, че не притежава медицинска документация за обостряне на екземите по тялото, но е поискал съдът да кредитира свидетелските показания в тази им част. Въззивният съд също е отказал да даде вяра на свидетелите относно влошаването на здравословното състояние поради липсата на медицинска документация и съответна медицинска експертиза. Добавил е, че посредством медицинска документация или експертиза не е установена причинната връзка между наказателното производство и здравословното състояние на ищеца. Този съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд съдържат достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на поставените от Софийска апелативна прокуратура въпроси съответстват на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/редакция преди изменението с Д.В., бр.86/2017 г./ въз основа на цитираната от Софийска апелативна прокуратура съдебна практика. Решение № 450 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1279/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС се отнася за случай на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., постановено при напълно различна фактическа обстановка- продължило около година наказателно производство за престъпление, което не е тежко, но наказателното производство е повлияло върху здравословното състояние на ищцата. С решение № 439 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 1730/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС обезщетението за неимуществени вреди е намалено на 2 000 лв., тъй като наказателното производство е продължило само 13 месеца и обвинението е било за леко престъпление, за разлика от настоящия случай. Решение № 175 от 4.11.2015 г. по гр. д. № 1151/2015 . на Трето Г.О. на ВКС касае неотносим за настоящото дело случай на обезщетение за неимуществени вреди от задържане в ареста за период от два месеца.
Поставените от касатора-ищец въпроси също не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обострянето на екземите на ищеца в резултат от наказателното производство въобще не е било въведено като предмет на спора посредством посочване на това обстоятелство в исковата молба или изменението на иска с допълване на обстоятелствената част. Освен това ищецът не разполага с никаква медицинска документация, която да установи това заболяване. Ако ищецът своевременно беше въвел заболяването си в предмета на спора и такава документация съществуваше, но първостепенният съд не е могъл да си изясни съдържащата се в нея диагноза поради необходимост от специални знания, тогава евентуално би се породило задължение за въззивния съд служебно да назначи медицинска експертиза съгласно т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай обаче този въпрос на касатора-ищец е останал неотносим към изхода на делото.
Даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос на касатора-ищец не противоречи на цитираната от него съдебна практика. Този съд не се е отклонил от задължението си да обоснове защо не кредитира показанията на свидетелите, а всъщност е посочил, че причинно-следствената връзка между наказателното производство и обострянето на екземата не е доказано, тъй като липсва необходимата за целта съдебно-медицинска експертиза.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на адвокат А. Ц. А. 547,50 лв. адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1603 от 10.07.2017 г., постановено по в. гр. д. №1973 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение ХII въззивен състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат А. Ц. А. 547,50/петстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: