О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на 31 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4024 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажна собственост на сграда С-„Р. Х.“ от Апартаментен комплекс „Т. комплекс, [населено място], против определение № 1645 от 24.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 978 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е допълнено определение №429 от 24.1.2016 г. с осъждане на частния жалбоподател да заплати на ответниците Ян Д. Р. и Д. Х. Р. 1 056,15 лв. разноски по делото. Частният жалбоподател оспорва реалното заплащане на разноските и сочи допуснати нарушения на ЗДДС при оформяне на фактурите. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата Я. и Д. Р. я оспорват и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Видно от представените по делото две фактури от 9.06.2016 г. и от 25.08.2016 г. и два отчета по сметката на адвокатското дружество, находящи се на стр.126 до 129 по описа на Разложкия районен съд, претендираните от ответниците разноски са платени от тях на адвокатското дружество, което ги е защитавало по делото. Сумите, посочени в банковите отчети в евро, съвпадат със сумите в лева във фактурите, датите на отчетите и фактурите са близки и липсват данни за други правоотношения между страните. Ето защо следва да се приеме, че преведените според отчетите суми представляват погасявания на задълженията за процесуално представителство по делото, независимо от липсата на посочване в отчетите на основанието за плащане. Налице са следователно предпоставките, предвидени в чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноските, поради което обжалваното определение не противоречи на т.6 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На евентуално допуснатите административни нарушения на ЗДДС при оформянето на фактурите може да се позовава данъчната администрация, но не и жалбоподателят, който дължи заплащане на реално извършените от ответниците разноски с оглед изхода на делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1645 от 24.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 978 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е допълнено определение №429 от 24.1.2016 г. с осъждане на Етажна собственост на сграда С-„Р. Х.“ от Апартаментен комплекс „Т. комплекс, [населено място], да заплати на ответниците Я. Д. Р. и Д. Х. Р. 1 056,15 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: