Относно: Данъчно облагане на клон на българско дружество в Австрия.
Във връзка с постъпило запитване вх. № ….09.02.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
Описали сте следната фактическа обстановка: Дружеството е с основен предмет на дейност товарен автомобилен транспорт. Във връзка с дейността си открива клон в Австрия. Клонът издава фактури с австрийския ДДС номер и формира приходи. Разходите на клона са само осигуровките и заплатите на наетитетри лица, както и наем за офис.
Задавате следните въпроси :
1.В коя държава се облага формираната в Австрия печалба и ако е Австрия каква е процедурата по прилагане на СИДДО?
2.Разходите по извършени транспорти по заявки на клона трябва ли да се отчитат в Австрия и по какъв начин?
След разглеждане на поставеното запитване и съобразявайки относимата правна уредба Ви отговаряме следното:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/местно юридическо лице, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че би могло да създаде място на стопанска дейност /клон/ в друга държава. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина. Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, чрез място на стопанска дейност, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
Гореизложеното означава, че разходите, извършени във връзка с мястото на стопанска дейност на дружеството в Австрия, участвали при формирането на общия счетоводен финансов резултат на дружеството, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между България и Австрия, печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях,какватоепричислима към това място на стопанска дейност. Към мястото на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в част І «Общи положения», глава III «Международно облагане» от ЗКПО. Предвид разпоредбите в глава ІІІ, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор /чл. 13 от ЗКПО/.
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество ще бъде съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в по-горе цитираната СИДДО. Независимо от това всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на общия финансов резултат от извършваните дейности, по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно, данъчно законодателство в страната и при спазване на изискванията на съответната СИДДО.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава предвид разпоредбите на съответната СИДДО се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане, конкретно за случая е приложим метод освобождаване с прогресия. Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 3 към нея, където се включват данъчния финансов резултат от дейността от мястото на стопанска дейност и следващото се данъчно облагане.
При документирането на движението парични средства, приходи, разходи, активи между дружеството и мястото на стопанска дейност, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО и разпоредбите на съответно законодателство в чуждата държава. Предвид на това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани. Те могат да бъдат индивидуализирани чрез наименование – протокол, справка, вътрешно известие и др., като задължително условие е да отразяват вярно стопанската операция и да отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводство /ЗСч/.
Следва да имате предвид, че документите създадени с цел отчитане на дейността на мястото на стопанската дейност, който са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството следва да са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции на основание чл. 3, ал. 2 от ЗСч. Всички стопански операции, отразяващи извършването на разходи, отчитане на приходи, придобиване на активи и други при извършване на стопанска дейност в чуждата държава следва да са документално обосновани с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
‘