О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр.София, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1622 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Велики Преслав против решение № 11 от 24.01.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 440 по описа за 2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 318 от 12.10.2018 г. по гр. д. №157 по описа за 2018 г. на Районен съд-Велики Преслав за отмяна на уволнението на Д. П. Н., извършено със заповед № 671 от 22.12.2017 г. на Кмета на община Велики Преслав и за възстановяването и на предишната работа.
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Кои са отличителните признаци на основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 от КТ и какво е съотношението между тях? Двете основания включват ли всички изисквания за заемане на длъжността-образование и квалификация, владеене на чужди езици, управление на МПС и др., като единствената разлика между тях е в това дали трудовият договор е сключен при начално несъответствие на изискванията за заеманата длъжност, или тези изисквания са променени впоследствие; или разликата е в това, че първото основание се прилага при промяна на изискванията за образование или професионална квалификация, а второто-при промяна на всички останали изисквания за длъжността?
Ответницата по касационната жалба Д. П. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Д. П. Н. е изложила, че извършеното през 2016 г. уволнение от длъжността „управител на Семейно-консултативен център“ в [населено място] е било отменено от съда и след влизане в сила на съдебното решение е уведомила администрацията на общината, че на 22.12.2017 г. ще се яви, за да започне работа. На тази дата са и били връчени в рамките на няколко минути предварително подготвени документи за възстановяване на работа, длъжностна характеристика за директор на Центъра, предизвестие и заповед за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Според ищцата тази заповед е незаконосъобразна, тъй като връчената и трудова характеристика е за нова длъжност/директор/, вместо за заеманата от нея длъжност на управител. Дори да се приеме, че променените изисквания касаят една и съща длъжност, законосъобразното уволнително основание е следвало да бъде чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Изтъкнала е, че липсата на конкретизирано изискване за ниво и степен на владение на определен език е равносилно на липсата на такова изискване. Позовала се е на злоупотреба с право от страна на работодателя, като действителната причина за уволнението са личните отношения с кмета. Злоупотребата се установява според нея от предварителната подготовка на уволнението. Освен това, ако въведените изисквания са били в интерес на дейността на центъра, би било нормално да и бъде дадена възможност да представи изискуеми документи или доказателства за нововъведените изисквания. Поискала е допускане на свидетелски показания, ако работодателят оспорва твърденията и по това основание за незаконосъобразност на уволнението.
В отговора на исковата молба ответната община не е оспорила изложените факти, които като хронология съответстват на действителната обстановка. Длъжността, на която ищцата е била възстановена, е същата и е само с променено наименование. Посочено е, че знанието на английски език е необходимо за международните контакти на Центъра с УНИЦЕФ и въвеждането на това ново изискване за длъжността не подлежи на съдебен контрол. Ако ищцата е притежавала необходимата квалификация, е могла още при запознаване с новата длъжностна характеристика да декларира това обстоятелство, а на по-късен етап да представи доказателства. Затова общината е застъпила становището, че уволнението е законосъобразно, а исковете са неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че длъжностите „управител“ и „директор“ се различават, тъй като правомощията им са различни и най-вече-предвиденото правомощие на директора да сключва и прекратява трудовите договори с персонала на Центъра. Ищцата е следвало да бъде възстановена на първата длъжност и извършените промени във втората не я касаят, поради това уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е незаконосъобразно.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки съображението, че длъжностите са различни и промяната в изискванията за заемане на втората длъжност не може да се приложи като основание за уволнение на ищцата. Добавил е също, че е налице и още една причина за незаконосъобразност на заповедта. Към момента на назначението си на длъжността ищцата е отговаряла на изискванията за заемането и, поради което изменението на тези изисквания е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.11, а не по т.6 от КТ.
Поставеният от касатора проблем, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване, касае допълнителния довод на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението. Във връзка с основния аргумент на съдилищата обаче не е формулиран никакъв правен въпрос. При съществено различие между длъжностите, когато по същество е създадена нова длъжност, основанието за уволнение не може да бъде посоченото в заповедта изменение на изискванията, защото това основание е налице при запазване на същата длъжност. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в решения № 79 от 1.06.2018 г. ВКС по гр. д. № 3365/2017 г., № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г. и решение № 400 от 11.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2000 г., всички на III ГО. Няма съмнение, че въведеното за директора правомощие да сключва и прекратява трудовите договори с персонала на Центъра е съществена функция, която променя длъжността. Затова не може да се приеме, че е запазена същата длъжност, а създаването на нова длъжност изключва законосъобразното прилагане на посоченото в заповедта основание за уволнението.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че отговорът на поставения от касатора въпрос, който касае само допълнителния, но не и основния довод на въззивния съд, не би могъл да промени изхода на спора. Ето защо касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 24.01.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 440 по описа за 2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 318 от 12.10.2018 г. по гр. д. №157 по описа за 2018 г. на Районен съд-Велики Преслав за отмяна на уволнението на Д. П. Н., извършено със заповед № 671 от 22.12.2017 г. на Кмета на община Велики Преслав и за възстановяването и на предишната работа.
ОСЪЖДА община Велики Преслав да заплати на Д. П. Н.-ЕГН: [ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: