О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр.София, 02.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 946 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура против решение № 217 от 5.12.2016 г., постановено по гр. д. № 533 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 103 от 10.08.2016 г. по гр. д. № 204 по описа за 2015 г. на Кърджалийския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Я. В. Д. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане за 72 часа и обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 210/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на т.3, т.7, т.8 и т.11 на ТР № 3/2004 г., тъй като въззивният съд е приел, че неимуществените вреди се дължат само на повдигнатото на ищеца обвинение и не е изложил мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. По въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост въз основа на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства смята, че е налице противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Я. Д. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу Я. В. Д. обвинение в извършено престъпление по чл.304б,ал.1 от НК/приемане на парична сума от 1 200 лв., за да упражни деецът влияние при вземане на решение на длъжностно лице при провеждане на конкурс за постъпване на държавна служба в МВР/ за периода от 10.07.2011 г. до 13.03.2014 г., когато е бил оправдан с влязла в сила присъда. Обвиняемият е бил задържан за 72 часа, отнето му е било разрешението за законно носене на ловно и бойно оръжие, а обвинението е било широко разгласено чрез средствата за масова информация. След като е бил оправдан, Я. Д. е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди. Тези вреди според него са били силен стрес, притеснение, срам, накърняване на доброто му име като дългогодишен служител в МВР и развитие на триклонова коронарна болест.
Първоинстанционният съд е присъдил на пострадалия обезщетение в размер на 8 000 лв., като е съобразил задържането за 72 часа, публикациите в медиите, накърняването на доброто му име, отнемането на разрешението за носене на оръжие, както и причиненото от наказателното производство влошаване на съществуващите здравословни проблеми и най-вече- претърпяната на 13.11.2012 г. сърдечна операция. Въз основа на подробен анализ на приетата по делото медицинска експертиза и обстоятелството, че триклоновата коронарна болест е установена пет месеца след повдигане на обвинението, което е обичаен период на промяна на коронарните съдове, съдът е приел, че тази операция се намира в причинна връзка с незаконното обвинение.
Въззивният съд е потвърдил определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, като подробно е обсъдил медицинската експертиза и свидетелските показания. Въз основа на тези доказателства е констатирал, че страданията на ищеца са по-големи от обичайните и преживеният стрес е предизвикал ускорен процес на артеросклеротично поражение на коронарните съдове, което е наложило сърдечната операция.
Противно на твърдението на касатора, мотивите на въззивния съд съдържат обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Достатъчно е наказателното производство да е една от причините за влошаване на здравословното състояние на ищеца, за да се ангажира отговорността на прокуратурата за обезщетяване на вредите. Дадените в т.7 и т.8 на ТР № 3/2005 г. разрешения касаят други хипотези-на отговорност при прекратяване поради недоказаност на обвинението/т.7/ и липса на отговорност за образуване на наказателно производство преди изтичане на давността/ т.8/, поради което не са относими към настоящия случай. Следователно не може да се допусне касационно обжалване на основание противоречие между въззивното решение и ТР №3/2005 г.
Всички посочени от въззивния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и съответстват на задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., поради което и по този въпрос няма противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВКС.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касатора съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните съдебни решения. Само в три от тях са присъдени по-ниски обезщетения, но при недоказано влошаване на здравословното състояние/решение № 29 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на Трето Г.О на ВКС/, за престъпление, което не е тежко, като наказателното производство е било спряно и не са били извършвани процесуално-следствени действия, освен два разпита на пострадалия/ решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС/ и за случай, при който са били повдигнати и други обвинения и вреди над обичайните не са доказани/решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Решение № 359 от 9.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС касае съвсем различен въпрос-кога влиза в сила прекратяването на наказателното производство.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 5.12.2016 г., постановено по гр. д. № 533 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 103 от 10.08.2016 г. по гр. д. № 204 по описа за 2015 г. на Кърджалийския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Я. В. Д. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане за 72 часа и обвинение в извършване на престъпление по НОХД № 210/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: