О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София, 27.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 4 по описа за 2019 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на З. К. М. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че следва да му се присъдят 1050 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба. Според него в съдържанието на отговора се съдържа декларация, от която следва, че адвокатското възнаграждение е било заплатено. Освен това представя с молбата разходен касов ордер за доказване на това плащане.
„Витамина Тевекелиев“ ООД не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като взе предвид становището на молителя, приема следното:
За да откаже присъждането на разноски на молителя за касационното производство, съдът е констатирал, че по делото липсват доказателства за заплащане на уговореното с представения договор за правна помощ от 14.11.2018 г. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство на ищеца пред ВКС. Отговорът на касационната жалба е изготвен и подписан само от адвокат М. Г.. Следователно този отговор не може да се зачете като декларация, изхождаща лично от молителя, че реално е заплатил адвокатското възнаграждение, а още по-малко може да представлява разписка за заплащане на сумата.
С оглед принципа на концентрационното начало, крайният срок, до който ответникът по касационната жалба може да представи доказателства за заплащане на разноски в касационното производство, е подаването на отговора на тази жалба. В този смисъл са съображенията, изложени в т.11 на ТР № 6 от 2013 г. по т.д. № 6/2012 Г. на ОСГТК на ВКС, които принципно важат за всички фази на гражданския процес. От тези съображения следва, че моментът за формулиране на искането за присъждане на разноски и за представянето на доказателства за извършването им е последното изрично уредено процесуално действие на страната преди постановяване на крайния съдебен акт. Ето защо късно представеният разходен касов ордер не може да бъде обсъждан и съобразен при определянето на разноските за касационното производство.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за изменение на определението по делото, като се присъдят на молителя разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. К. М. за изменение на определение № 374 от 17.05.2019 г. по делото в частта за разноските, като му се присъди сумата от 1 050 лв., представляваща разходи за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: