Определение №888 от 17.12.2018 по гр. дело №2669/2669 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 888

гр.София, 17.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2669 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. А. против решение № 2608 от 26.4.2018 г., постановено по гражданско дело № 15371 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II “Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 238892 от 13.10.2017 г. по гр. д. № 26126 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, III ГО, 138 състав, за отхвърляне на предявените от М. Р. А. против [фирма] искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за разликата над 784,64 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв. и по чл.221, ал.1 от КТ за сумата от 7 000 лв. и касаторът е осъден да заплати на дружеството 10 448,58 лв. на основание чл.221, ал.2 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да посочи необходимостта от доказване на недобросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, която се предполага, и на кого е длъжен да възложи отговорността за доказване при неразпределяне на доказателствената тежест? Следва ли служебно съдът да разглежда въпроси, по които не е сезиран?
2. Дължи ли се обезщетение на работник/служител при напускане с отправено предизвестие, ако в този срок работодателят го уволни дисциплинарно? Според касатора даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на ТР № 2/2012 г. на ОСГК?
3. Дали съдебното признаване на факт е основание за съда да приеме този факт за доказан, без да изследва и съпоставя дали това признание се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства?
4. Следва ли налагане на най-тежкото наказание уволнение, отправено в срока за предизвестие, да не отговаря на определената в КТ за налагането му процедура и реквизити?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 2 152 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът, който е работил като програмист в [фирма], е престанал да идва на работното си място след 22 февруари 2016 г. и със заповед от 12.03.2016 г. е бил дисциплинарно уволнен заради неявяване на работа два последователни дни. Заповедта е връчена с нотариална покана на 4.4.2016 г. Касаторът на свой ред с предизвестие, доставено от куриерска служба на 29.3.2016 г., е заявил, че прекратява трудовия договор от 2.4.2016 г. на основание чл.11 от този договор. Клаузата на чл.11 гласи, че срокът за прекратяване на трудовото правоотношение се определя на два месеца и се отнася за двете страни. След това служителят е предявил искове за заплащане на 7 000 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в размер на 7 000 лв. С отговора на исковата молба работодателят е завел насрещен иск за присъждане на обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на сумата от 10 448,58 лв., представляваща две брутни трудови възнаграждения. Софийският районен съд е присъдил на касатора 783,64 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съобразно заключението на вещото лице, отхвърлил е този иск над присъдената сума до пълния предявен размер от 7 000 лв., изцяло е отхвърлил иска на касатора за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и е уважил насрещния иск на работодателя. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Анализирайки съдържанието на предизвестието на касатора/позоваването на чл.11 от договора/, този съд е достигнал до извода, че служителят е поискал да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.326 от КТ, но в хипотезата на чл.220, ал.1 от КТ. Това означава, че за да настъпи прекратяване едновременно с получаване на предизвестието, служителят трябва да заплати дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Ако обезщетение не е заплатено, какъвто е настоящият случай, служителят не може да постигне желания ефект на прекратяване на договора в хипотезата на неспазено предизвестие и срокът на предизвестието следва реално да се отработи. Ето защо правоотношението не е прекратено едностранно от касатора, считано от 28.03.2016 г. Валидното прекратяване е настъпило с връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, поради което работодателят не дължи на служителя обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, а служителят дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на първия въпрос на касатора не е относим към спора. Районният съд действително е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение от страна на служителя не е произвело действие, тъй като той е действал недобросъвестно. Съображенията на въззивния съд обаче са били други-този съд се е позовал на необходимостта срокът на предизвестие да бъде отработен, за да произведе действие прекратяването. Този извод на въззивния съд не противоречи на ТР № 2 от 23.102012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2012 г., както твърди касаторът във втория си въпрос. С това тълкувателно решение се разрешава съвсем друг проблем. В него е прието, че не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 от КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. В настоящия случай в предмета на делото не са включени искове за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на предишната работа. Всъщност изводите на въззивния съд съответстват на мотивите на тълкувателното решение относно самостоятелността на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, начините за разрешаване на конкуренцията между тези основания и необходимостта служителят да спазва трудовата дисциплина при отработване на предизвестието.
Няма значение за изхода на спора отговорът на третия въпрос на касатора. Районният съд е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че последният фактически отработен ден от служителя е 21.02.2016 г. Касаторът е признал това обстоятелство още в исковата молба и в нито един момент в хода на делото, включително и в касационната жалба, не е променял своето становище. Затова не е било нужно въззивният съд повторно да изследва факта и да съпоставя признанието със събраните по делото доказателства.
Въззивният съд не е давал разрешение на четвъртия въпрос на касатора, тъй като служителят не е предявил иск за отмяна на дисциплинарното уволнение, нито е повдигнал възражения за незаконосъобразност на това уволнение срещу иска за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Ето защо и този въпрос е неотносим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това от събраните по делото доказателства е видно, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, нарушението е извършено и неговата тежест съответства на наложеното наказание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 2 152 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2608 от 26.4.2018 г., постановено по гражданско дело № 15371 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II “Б” въззивен състав.

ОСЪЖДА М. Р. А.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:202569994 сумата 2 152/две хиляди сто петдесет и два лева/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top