Определение №258 от 12.6.2019 по ч.пр. дело №2105/2105 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

гр. София, 12.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2105 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. З. против определение № 340 от 10.05.2019 г., постановено по в. ч.гр.д. №1152 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено определение № 1237 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 1365 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, ХII граждански състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, приема следното:
П. З. е изложил в исковата молба, че за ползване на услугите в Читалищна библиотека „Родина“ е заплатил такси и депозит общо в размер на 37 лв. Посочил е, че тези такси са уредени в Приложение № 3 от Наредба, издадена с решение на Общинския съвет-Стара Загора. Според него тези разпоредби са в противоречие с чл.3 и чл.52, ал.1, т.3 от Закона за обществените библиотеки и нарушават чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и чл.6, ал.2 от Конституцията. Посочил е за ответник Община Стара Загора и е поискал от съда инцидентно да прогласи на основание чл.17, ал.2 от ГПК нищожността на разпоредбите на Приложение № 3, да приеме за установено, че е бил дискриминиран при заплащане на таксите, да бъде осъдена общината да преустанови нарушението и да му заплати 37 лв. за нанесената имуществена вреда.
С разпореждане от 7.3.2019 г. Старозагорският районен съд е оставил исковата молба без движение с указания към ищеца да посочи предявява ли иск за обявяване на нищожността на т.1-6, т.II от Приложение № 3 към чл.53 от Наредбата, да уточни ответника/Общината или Общинския съвет/ да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, тъй като причинените от Наредбата вреди/правни последици/ се уреждат служебно според чл.195, ал.1 от ГПК и недопустимо се търсят от ответната община по общия исков ред. Съобщението за разпореждането е получено от ищеца на 20.03.2019 г., поради което първоинстанционният съд не е взел предвид подадените след едноседмичния срок с писмо от 29.03.2019 г. пояснения и с определение от 2.4.2019 г. по гр. д. № 1365 по описа за 2019 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Старозагорският окръжен съд е потвърдил връщането на исковата молба и прекратяването на производството. Този съд е споделил извода за наличие на съществени противоречия в заявените от ищеца обстоятелства и отправените до съда искания за защита. По-нататък в мотивите си, вместо да изясни в какво се състоят тези противоречия, въззивният съд е приел, че ищецът може и трябва да получи защита по реда на АПК, а не по реда на общия граждански процес. Контролът върху подзаконовите нормативни актове, каквато е Наредбата, е от компетентността на административните съдилища, а за гражданският съд няма правомощия да извършва по реда на чл.17, ал.2 от ГПК косвен контрол за законосъобразност на подзаконови нормативни актове. Според съда липсва правен интерес да се претендира обезщетението от Общинския съвет, след като нормите на раздел III, глава Х от АПК уреждат правния ред, по който се оспорват подзаконовите административни актове и правните последици от обявяването им за нищожни или отмяната им като унищожаеми. Така формулираните мотиви на въззивния съд са вътрешно противоречиви-от една страна се приема, че е налице съществено противоречие между обстоятелствената част и исканията, а от друга-се излагат съображения за неподведомственост на спора на гражданския съд, тъй като компетентен да го разреши е административният съд. Това противоречие се констатира от съдържанието на акта, поради което следва да се окачестви като очевидна негова неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК. Ето защо на това основание трябва да бъде допуснато касационното му обжалване.
По същество частната касационна жалба е основателна. Ищецът е изтъкнал всички обстоятелства, които според него са довели до дискриминирането му, като е поискал нарушението да бъде установено, да бъде задължен ответникът да го преустанови и да му заплати обезщетение за причинените вреди. Посочил е кой според него е надлежният ответник. Искането за инцидентно прогласяване на основание чл.17, ал.2 от ГПК на нищожността на разпоредбите на Приложение № 3 не е част нито от обстоятелствата, нито от петитума на исковата молба и преценката дали се касае за индивидуален или нормативен административен акт и какво е неговото правно значение и валидност касае съществото на спора, а не допустимостта на предявения иск. Ето защо това искане не може да послужи за претекст за прекратяване на производството и за даване на съвети до ищеца по какъв начин да защити правата си. Ищецът е формулирал всички факти и своите искания, а задължение на съда е да определи приложимите правни норми и да извърши т.нар. „критика на закона“. Това означава, че е негово задължение да прецени дали посочените от ищеца административни разпоредби не противоречат на нормативен акт от по-висш порядък-в случая на нормите на Закона за защита от дискриминация и на Конституцията на Република България. Тогава, без да е необходимо прогласяване на нищожността на административните норми от административния съд, гражданският съд следва да приеме, че не се прилагат.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Старозагорския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено заедно с определението на Старозагорския районен съд и делото трябва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 340 от 10.05.2019 г., постановено по в. ч.гр.д. №1152 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОТМЕНЯ определение № 340 от 10.05.2019 г., постановено по в. ч.гр.д. №1152 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, както и потвърденото с него определение № 1237 от 2.4.2019 г. по гр. д. № 1365 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, ХII граждански състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top