О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4078 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Д. против решение № 5063 от 25.07.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2031 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение № 7956 от 07.06.2016 г. по гр. д. № 33089 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от жалбоподателката против А. К. Ч. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените по гр. д. № 1899/2003 г. по описа на СРС, брачно отделение, 91 състав, с решение № 24 от 06.02.2004 г. мерки относно родителските права спрямо детето К. А. Ч.-[ЕГН], за промяна на местоживеенето на детето от България във Великобритания и за изменение на режима на лични отношения между детето и бащата. Въззивното решение е влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, предявен от Т. А. Д. срещу А. К. Ч., за заместване на съгласието на бащата за пътуване в чужбина на детето и като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от А. К. Ч. против Т. А. Д. насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права спрямо детето.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. С оглед продължителността на производствата по искове за промяна на местоживеене на дете, какви обстоятелства следва да съобразява съдът при постановяване на решението си? Към кой момент следва да е налице промяна на обстоятелствата и трайност на установяването, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС като условия за допускане промяна на местоживеенето- към момента на завеждане на делото, към момента на постановяване на първоинстанционното решение или към момента на постановяване на решението на въззивната инстанция? Този въпрос според касатора е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
2. Следва ли при проучване на всички условия на живот на детето така, както се прави това при определяне при кого да живее детето (ТР № 1/2016 г.) съдът да изследва дали родителят, претендиращ за промяна на местоживеенето, е отговорен родител и дали поведението му до този момент дава повод за съмнение, че веднъж заминал в чужбина отношението му към детето ще се промени рязко до степен да изложи на риск живота, здравето или интересите му? Този факт като достатъчно конкретен следва ли да се отчита наред с материалните условия на живот в чужбина, училището и социалната среда на детето? Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това разрешението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в ТР № 1/2016 г. и на ЕСПЧ, обективирана в решение № 77818/12 от 10.02.2015 г. по делото П. срещу България.
3. Следва ли съдът при изпълнение на задължението си да зачита мнението на детето, да го обвързва и преценява единствено в светлината на наличието или липсата на специални нужди на детето от обучението му в чужбина? Необходимо ли е установяването на специални нужди на детето за обучението му в чужбина, или възможността за обучение в чужбина (конкретно в страна с висок стандарт на предоставяно обучение) също е в интерес на детето, което следва да бъде съобразено наред с изрично заявеното желание от детето да учи и живее в чужбина? Разрешението на въззивния съд по въпроса противоречи на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. К. Ч. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 700 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
При прекратяване на брака между страните с бракоразводно решение през 2004 г. родителските права върху родената на 05.11.2003 г. дъщеря на страните К. А. Ч. са били предоставени на майката Т. Д.. Майката е поискала промяна на местоживеенето на детето от България във Великобритания на основание чл. 59, ал. 9 от СК, позовавайки се на обстоятелството, че новият ? съпруг М. М. е получил предложение да започне работа на 15.06.2015 г. в софтуерна компания в [населено място], Великобритания. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е счел, че не е настъпило изменение на обстоятелствата, обосноваващо исканата промяна на местоживеенето на детето. При изслушването на майката и детето пред въззивната инстанция е установено, че те живеят заедно с втория съпруг на ищцата в [населено място], което се потвърждава и от последния приет по делото социален доклад от 30.05.2018 г. на ДСП-Лозенец. Посочено е, че тъй като никой от семейството на детето не живее във Великобритания, за съда е невъзможно да изследва всички условия на живот там, за да извърши преценка за въздействието на планираната промяна в жизнената и социална среда на детето съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид изявеното при изслушването на детето желание да живее и учи във Великобритания. Подкрепил е обаче запазването на сегашното местоживеене, тъй като детето няма специални нужди от обучение в чужбина, ученичка е в 133 СУ „ Ал. С. Пушкин“ с отличен успех и условията му на живот в България са достатъчно добри. Обсъдено е и несъгласието на бащата детето му да живее в чужбина, за което е прието, че не произтича от негативна нагласа към майката, а от притеснения, породени от неизвестността относно града- Нотингам или Лондон, където настоящият съпруг на майката е живял в къща под наем с други хора, както и липсата на информация за жилището, училището, условията и средата, при които детето ще пребивава във Великобритания. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- социалния доклад и свидетелските показания, както и данните от изслушването на страните, е съобразено, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка, редовно общуват и се спазва режимът на лични контакти. Затова в интерес на детето е да не се променя местоживеенето му, противно на твърдението, съдържащо се в третия въпрос на касатора. Желанието на детето трябва да бъде взето предвид, но не може да предопредели изхода на спора, който предполага и зачитане на интересите на родителя, на когото не са предоставени родителските права. Ето защо възможността детето да учи в чужбина, без да има специфични нужди, не е достатъчна да обоснове промяната в местожителството. Всички съображения на въззивния съд съответстват на разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, поради което по този въпрос не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Формулираните в изложението първи и втори въпрос, касаещи кога е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща промяна на режима на мерките за упражняване на родителските права- промяна на местоживеенето на детето в чужбина и на личните отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, са относими към изхода на спора. Същността на понятието „промени в обстоятелствата“ е разяснена в т. 5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив – съобразени са указанията на горепосоченото Постановление, което следва да бъде зачитано и при сега действащия Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.). В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, също безпротиворечиво се приема, че намерението на единия родител да се установи да живее на установен адрес в друга държава (в случаите, когато съдът установи, че то е сериозно, а не резултат на случайно хрумване или неконкретизирано желание), различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето. Това обстоятелство сочи бъдеща промяна на условията не само за детето, когато промяната ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия родител. Затова промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага да се определи какъв е най-добрият интерес на детето предвид конкретните и подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как тази промяна ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива ( решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. на IV г. о. на ВКС и др.). Софийският градски съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на детето местоживеенето му да остане в България, тъй като не е възможно да бъде установено категорично по какъв начин исканата от ищцата промяна ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.
Няма противоречие между въззивното решение и цитираните параграфи 55 и 69 на решението на Съда на Европейския съюз по делото „П. срещу България“ от 10.02.2015 г., образувано по жалба № 77818/12. Според параграф 55 националните съдилища следва да провеждат задълбочен преглед на цялата семейна ситуация и на цяла поредица от фактори, по-специално от фактическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество. Те са длъжни да правят балансирана и разумна оценка на съответните интереси на всяко лице, с постоянна грижа за определяне на това какво би било най-доброто решение за детето. В параграф 69 се посочва, че съдилищата би трябвало да проучат и оценят качествата на родителите, наличието на реален и конкретен риск за детето и информацията за неговата адаптация към нова среда. В случая въззивният съд е извършил точно такава балансирана и разумна оценка на ситуацията въз основа на наличните доказателства, а не на предположения за евентуални бъдещи събития.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 700 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5063 от 25.07.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2031 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на А. К. Ч., [ЕГН], сумата 700/седемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: