О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр.София, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3716 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. З. против решение №59 от 26.04.2017 г., постановено по в. гр.д. №118 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 150 от 8.12.2016 г. по т.д. №102 по описа за 2016 г. на Добричкия окръжен съд, Търговско отделение, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Средно образователно училище „Х. С.”, [населено място], искове с правно основание чл.82 във връзка с чл.88, ал.1, изр.2, чл.87, ал.2, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл.27, ал.1, т.2 от Закона за арендата в земеделието за заплащане на вреди в размер на 5 611,79 лв. и пропуснати ползи в размер на 94 388,21 лв., претърпени от виновно неизпълнение на договор за аренда от 12.12.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да мотивира изводите си за недоказаност на твърденията на ищеца при отказ да се допусне съдебна експертиза за установяване размера на претендираните пропуснати ползи?
2. Допустимо ли е съдът да откаже съдебна експертиза по въпроси, изискващи специални знания и при липса на други възможности за доказване твърденията на ищеца?
Ответникът по касационната жалба СОУ „Х. С.”, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 2 625 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата си молба, че на 12.12.2014 г. е сключил с ответното училище договор за аренда на земя с площ 100 декара за срок от десет години и с цел да създаде върху имота лозови насаждения. Арендодателят обаче не изпълнил задълженията си по чл.6, ал.1 и ал.2 от Закона за арендата в земеделието, тъй като се оказало, че част от имота е заета от незаконно сметище и орехови дървета, а училището не е почистило сметището и не е дало съгласие за изкореняването на болните дървета. Затова той прекратил едностранно договора и е предявил срещу ответното училище искове за заплащане на претърпените загуби в размер на 5 611,79 лв. и пропуснати ползи в размер на 94 388,21 лв. от невъзможността да засади и експлоатира лозовите насаждения. Ответното училище в отговора на исковата молба е възразило, че ищецът е знаел за състоянието на земята още при сключване на договора, че е следвало да култивира терена за своя сметка и че не е имало никакви пречки да засади и използва останалите 85 декара, които не са били заети от сметище и орехови дървета.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че само 17,5 декара са били заети от сметище и орехови насаждения, а върху останалите 80 декара ищецът е могъл да използва земята за уговорената цел. Той е имал интерес от такова частично изпълнение и е получил право на засаждане на 85 декара от Изпълнителната агенция по лозата и виното, но въпреки това не е реализирал това право, като не се доказва, че пречката е била по-малката площ. След подробен анализ на всички доказателства този съд е достигнал до извода, че ищецът е знаел за състоянието на имота, поради което арендодателят не носи отговорност за явните недостатъци съгласно чл.24 от Закона за арендата в земеделието. Поради недоказаност за заразна болест върху ореховите дървета липсата на съгласие за премахване на тези дървета е счетена за ирелевантна за спора. В крайна сметка въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е имал правото да развали договора и затова не може да претендира обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи. Касаторът не е формулирал въпроси, които касаят решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. Поставените въпроси са обусловени от отказа на съдилищата да допуснат експертиза, която да установи размера на пропуснатите ползи. Тези въпроси биха били от значение само ако беше прието по делото, че касаторът е имал основание да развали изцяло договора и претенцията му за пропуснати ползи е основателна, но недоказана по размер. В случая обаче въззивният съд е отрекъл поначало основателността на този иск, поради което отговорите на въпросите, свързани с неговия размер, не могат да се отразят на изхода на спора. Ето защо касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по питанията на касатора не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 2 625 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59 от 26.04.2017 г., постановено по в. гр.д. №118 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 150 от 8.12.2016 г. по т.д. №102 по описа за 2016 г. на Добричкия окръжен съд, Търговско отделение, за отхвърляне на предявените от М. З. срещу Средно образователно училище „Х. С.”, [населено място], искове с правно основание чл.82 във връзка с чл.88, ал.1, изр.2, чл.87, ал.2, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл.27, ал.1, т.2 от Закона за арендата в земеделието за заплащане на вреди в размер на 5 611,79 лв. и пропуснати ползи в размер на 94 388,21 лв., претърпени от виновно неизпълнение на договор за аренда от 12.12.2014 г.
ОСЪЖДА М. З.-[ЕГН], да заплати на Средно общообразователно училище „Х. С.”, [населено място]-ЕИК:000842315, сумата 2 625/две хиляди шестотин двадесет и пет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: