О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 27.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4733 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. И., И. А. И. и Т. М. И. против решение № 250 от 18.08.2017 г., постановено по в.гр.д. № 376 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение от 15.05.2017 г. по гр. д. № 95 по описа за 2017 г. на Районен съд- Бяла Слатина и е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против Ц. С. Д. искове за установяване дължимостта на сумата от 5 246,30 лв., представляваща неизплатена част от получена от ответницата в качеството и на пълномощник цена по договор за покупко-продажба, отразена в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2790, дело № 474 от 25.06.2015 г. на нотариус Г. Х., рег. № 407, район на действие-РС-Бяла Слатина.
Ответницата по касационната жалба Ц. С. Д. смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд намира следното:
Предмет на въззивното решение е първоинстанционно решение, с което са разгледани установителни искове за дължимост на вземания на тримата касатори срещу Ц. С. Д.. В исковата молба тримата касатори са поискали да бъде признато за установено, че ответницата им дължи общо сумата от 5 246,30 лв., без да посочат квоти или да претендират цялата сума за всеки един от тях. Това означава, че са претендирали установяването на разделна дължимост на всеки един от тях по една трета част от общата сума, тоест- по 1 748,77 лв. Това е цената на субективно съединените от тримата ищци на основание чл.215, т.2 от ГПК искове, която определя съответната подсъдност и другите процесуални последици, тъй като всеки един от предявените искове е отделен-със самостоятелно правно основание и размер/определения № 400 от 6.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3451/2014 г., III Г.О., № 378 от 10.07.2006 г. на ВКС по ч. гр. д. № 289/2006 г., III Г.О. на ВКС/. В този случай въззивното решение, което има за предмет искове с цена под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
Ето защо касационната жалба е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на спора касаторите дължат на ответницата по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. А. И., И. А. И. и Т. М. И. против решение № 250 от 18.08.2017 г., постановено по в.гр.д. № 376 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 4733 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия.
ОСЪЖДА П. А. И.-[ЕГН], И. А. И.-[ЕГН], и Т. М. И.-[ЕГН], да заплатят на Ц. С. Д.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: