О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3079 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. против решение № 97 от 8.5.2018 г., постановено по в. гр.д. № 114 по описа за 2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 148 от 22.2.2018 г. по гр. д. № 2979 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-12-300/8.9.2017 г., за възстановяване на касатора на заеманата преди уволнение длъжност и за присъждане на 8 254, 50 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от уволнението.
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос:
При прекратяване на основание чл.58, ал.1, т.6 от Закона за висшето образование на трудово правоотношение, възникнало съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, прилага ли се предвидената защита, изразяваща се в отравяне на предизвестие? Според касатора работодателят не е отправил предизвестие за прекратяване, което е било необходимо в този случай, затова уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на трудов договор касаторът е заемал длъжността „доцент“ във факултета по технически науки, катедра „Комуникационна и компютърна техника“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, когато със заповед № РД-12-300/8.9.2017 г., връчена на същата дата, е бил уволнен на основание чл.58, ал.1, т.6 от Закона за висшето образование-поради две последователни отрицателни атестации. В исковата молба, с която е поискал отмяна на уволнението, възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетение, касаторът се е позовал на силата на присъдено нещо, тъй като предходното му уволнение на същото основание е било отменено с влязло в сила решение. В хода на делото касаторът не е повдигал довода, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазен срокът на предизвестие. Съответно съдилищата не са имали задължението да се произнесат по такъв довод за незаконосъобразност на заповедта, поради което поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора. Дори да се приеме обратното, даденото в практиката на ВКС разрешение на този въпрос не може да доведе до друг изход на делото. Липсата на писмено предизвестие не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението, а поражда само евентуална отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие/ решения № 377 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 76/2013 г., IV ГО, № 169 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2016 г. на III ГО, № 94/1.07.13 по г. д. № 1301/12 на III ГО на ВКС, № 873/18.01.11 по г. д. № 1757/09 на IV ГО и много други/.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е констатирал, че предходното решение няма сила на присъдено нещо спрямо настоящото уволнение, тъй като е настъпил нов факт-влязла е в сила повторна отрицателна атестация на ищеца. Този съд е съобразил разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК и е приел, че отрицателната атестация е валиден административен акт. Отказал е да се произнася по законосъобразността на този административен акт, тъй като касаторът е бил участник в административното производство по обжалването му. Тези изводи са последователни, логични и съответстват на приложимите процесуални норми. Следователно съдът не е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика, не е приложил правна норма противно на нейния смисъл, нито се е позовал на несъществуваща правна норма. Ето защо обжалваното решение не може да се окачестви като очевидно неправилно, поради което и на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 8.5.2018 г., постановено по в. гр.д. № 114 по описа за 2018 г. на Шуменския окръжен съд с което е потвърдено решение № 148 от 22.2.2018 г. по гр. д. № 2979 по описа за 2017 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявените от Х. А. Х. срещу Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-12-300/8.9.2017 г., за възстановяване на касатора на заеманата преди уволнение длъжност и за присъждане на 8 254, 50 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от уволнението.
ОСЪЖДА Х. А. Х.-[ЕГН], да заплати на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 300/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: