О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 16.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3911 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Пловдивската апелативна прокуратура и Е. Й. К. против решение № 101 от 27.05.2016 г., постановено по в.гр. д. № 241 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 224 от 15.02.2016 г. по гр. д. № 48 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О., двадесет и втори граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Й. К. сумата 20 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваните от тях съответно осъдителна и отхвърлителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът Пловдивска апелативна прокуратура сочи като основания за допускане на касационното обжалване т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. По въпроса за прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
2. Относно процесуалните задължения на въззивния съд да прецени всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 175 от 4.11.2015 г. по гр. д. № 1151/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС, постановено по сходен случай.
Касаторът Е. Й. К. също се позовава на противоречие между обжалваното решение и задължителната съдебна практика по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретни факти. Твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 166 от 8.6.2016 г. по гр. д. № 631/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Срещу Е. Й. К. е било повдигнато и поддържано за периода от 2005 г. до 2011 г. обвинение в извършено престъпление с правна квалификация чл.290, ал.1 от НК, по което тя е била оправдана с влязла в сила присъда. В резултат от наказателното преследване обвиняемата е претърпяла редица неимуществени вреди, най-съществените от които се състоят във влошаване на здравословното състояние. През 1995 г. и е бил трансплантиран бъбрек, който е спрял да функционира през 2012 г. в резултат от стреса от наказателното преследване по твърдение на пострадалата в исковата молба. Отхвърлянето на бъбрека е наложило тежко и болезнено лечение в център за хемодиализа. Затова тя е претендирала обезщетение в размер на 50 000 лв.
Първоинстанционният съд е констатирал, че бъбрекът е бил трансплантиран преди повече от 15 години/при максимална възможна продължителност 25-30 години/ и в този дълъг период от време е възможно да са настъпили допълнителни медицински причини, които да способстват за отхвърлянето му. Въз основа на анализ на свидетелските показания е приел обаче, че стресът от наказателното преследване е спомогнал за ускоряване на процеса на отхвърляне на трансплантирания орган, поради което е присъдил обезщетение от 20 000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд също е достигнал до извода, че наказателното преследване е способствало за влошаване на здравословното състояние на ищцата, което обуславя присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Този съд е счел, че размерът не е занижен, тъй като наказателното производство само е допринесло за влошаването на едно болестно състояние, което е съществувало дълго време преди образуването на наказателното производство и не е предизвикано от него.
От тези мотиви става ясно, че въззивният съд се е концентрирал върху анализа на основния фактор, обусловил размера на претенцията неимуществените вреди-отхвърлянето на трансплантирания орган. Този съд е обсъдил дали наказателното производство е предизвикало и дали е допринесло за ускоряването на този процес, довел до влошаване на здравословното състояние на ищцата. Приел е, че неправомерното наказателно производство е ускорило болестния процес, което обуславя обезщетение от 20 000 лв. Съобразил е обаче, че производството не е предизвикало този процес, което обосновава отхвърлянето на иска над този размер. Следователно при определяне размера на обезщетението по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД съдът е взел предвид най-важните и конкретно установени по делото обстоятелства, които обуславят този размер. Ето защо въззивното решение по този въпрос съответства на утвърдената съдебна практика/ № 166 от 8.6.2016 г. по гр. д. № 631/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. За да установи причинната връзка между наказателното преследване и ускоряването на процеса на отхвърляне на трансплантирания орган, съдът е извършил съвкупна преценка на медицинската експертиза и събраните по делото свидетелски показания така както изисква разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК и в съответствие с указанията на т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС относно подлежащите на доказване обстоятелства. Затова в крайна сметка касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато до касационен контрол решението на основание чл.280, ал.1 от ГПК поради противоречие с цитираното от Пловдивската апелативна прокуратура решение № 175 от 4.11.2015 г. по гр. д. № 1151/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС. Не се касае за сходен с настоящия случай, тъй като по него не е установено влошаването на бъбречното заболяване посредством медицинската експертиза и не е имало други доказателства за причинната връзка. В настоящия казус обаче съдилищата са се позовали и на събраните по делото свидетелски показания, установяващи стреса от наказателното производство и съвпадането на момента на това производство с влошаването на здравословното състояние.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 27.05.2016 г., постановено по в.гр. д. № 241 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 224 от 15.02.2016 г. по гр. д. № 48 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О., двадесет и втори граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Й. К. сумата 20 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: