Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.София, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1408 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на В. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 392 от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2018 г. на Силистренския районен съд, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжка на детето В. К. У., определени с решение № 107 от 24.02.2005 г. по бр.д. № 44 по описа за 2005 г. по описа на Софийския районен съд, като родителските права са предоставени на бащата К. Г. У., местожителството на детето е определено по местожителството на бащата, определен е режим на лични отношения между майката В. Г. и детето и майката е осъдена да заплаща 400 лв. месечна издръжка. Молителката твърди, че не е била редовно призована за делото чрез своя пълномощник Ю. Г., въпреки че ищецът е представил по делото пълномощното. Вместо това тя е била призована на постоянния си адрес, неправилно е била приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК и е бил назначен особен представител. Този представител не е упражнил достатъчно ефективно правото на защита на молителката, което е довело според нея до неправилно решение. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и да върне делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата К. Г. У. твърди, че молителката трайно се е установила да живее в Англия, напуснала е своя постоянен адрес, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо желае молбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
В исковата молба за изменение мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжка на детето В. К. У. нейният баща К. Г. У. е посочил като адрес на ответницата [населено място], [улица]. Към исковата молба той е представил пълномощно, с което ответницата е упълномощила безсрочно своята майка Ю. Г., живуща на адреса в [населено място], [улица], да защитава интересите и по заведени съдебни дела/стр.28 по описа на Силистренския районен съд/.
Ответницата е била призована лично от адреса в [населено място], [улица] съобщението е било върнато в цялост с отбелязването, че адресът е посетен на 6.02., 24.02. и 16.03.2018 г., но никой не е намерен на адреса, а съседите нямат информация за лицето и живущите на този адрес. След това отбелязване районният съдия е разпоредил да се изиска справка за постоянния и настоящия адрес на ответницата и е постановил тя да бъде призована на посочения в тази справка постоянен адрес-гр. С.,[жк], вх. „А“, ет., ап.. Разписката за уведомлението от този адрес е върната с отбелязването, че адресът е посетен на 16.04., 1.05. и 16.05.2018 г. По сведение на Г. С. С. от апартамент № 3 търсеното лице не живее на адреса и апартамент № 5 е продаден преди седем години. Затова връчителят е залепил уведомление на входната врата на блока, тъй като не е имал достъп до апартамента, а освен това е пуснал екземпляр от уведомлението в пощенската кутия. В двуседмичен срок от залепването ответницата не се е явила да получи книжата, поради което съдът е приложил разпоредбите на чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК и е назначил особен представител на разноски на ищеца. С участието на този представител на ответницата съдът е приключил делото, като е постановил решението, чиято отмяна се иска.
Така изложените факти относно опитите да бъде призована молителката сочат, че Силистренският районен съд е допуснал нарушение на чл.39, ал.1 от ГПК. От представеното от ищеца към исковата молба пълномощно е било известно, че молителката има пълномощник с редовна представителна власт да извършва процесуални действия пред съда. В този случай исковата молба и съдебните книжа е следвало да се връчат на пълномощника, а не лично на ответницата и да се издирва нейният настоящ и постоянен адрес/решения № 23 от 10.02.2015 г. по гр. д. № 5511/2014 г., I Г.О и № 292 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на IV Г.О. на ВКС/. Вместо да се спази това правило, призовката до адреса в [населено място], [улица] била адресирана лично до ответницата, а не до нейния пълномощник, който живее на адреса. Връчителят е отбелязал, че съседите нямат информация за лицето и живущите на този адрес, но не е посочил имената на тези съседи и апартаментите, които обитават, затова сведението не може да се приеме за достоверно. Извършеното нарушение е довело до невъзможност ответницата да участва в делото, поради което на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила решение на Силистренския районен съд следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да започне разглеждането на делото от връчване на препис от исковата молба и доказателствата на пълномощника на ответницата.
Разноските в настоящото производство следва да се присъдят с оглед изхода на решението по съществото на спора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 392 от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2018 г. на Силистренския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Силистренския районен съд
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: