Определение №201 от 14.3.2017 по гр. дело №4237/4237 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

гр.София, 14.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4237 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. И. М. и Софийската апелативна прокуратура против решение № 1357 от 30.06.2016 г., постановено по в.гр. д. № 1186 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 2446 от 14.4.2015 г. по гр. д. № 4993 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., втори състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. И. М. сумата 8 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 250 000 лв. е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Т. М. сочи като основания за допускане на касационното обжалване всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по проблемите за критериите, въз основа на които се определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и необходимостта съдът да извърши преценка на всички тези критерии. Софийска апелативна прокуратура също се позовава на противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по въпроса за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на всички конкретно съществуващи обстоятелства. Счита, че е налице несъответствие на обжалваното решение с т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищцата неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди и противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала срещу Т. И. М. обвинение в извършени престъпления по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК и по чл.296, ал.1 от НК за периода от 20.05.2003 г. до 10.03.2012 г., когато е била оправдана с влязла в сила присъда. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., въззивният съд е взел предвид, че продължителността на воденото наказателно производство от осем години и девет месеца е извън разумния срок, предвиденото наказание за първото престъпление е лишаване от свобода от една до осем години и съществува възможност за конфискация до една втора от имуществото, а за второто престъпление е лишаване от свобода до три години и глоба до 5 000 лв. Съобразил е също, че е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 1 000 лв., ищцата е имала чисто съдебно минало и не е станала причина за отлагане на делото. По този начин въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правни изводи по съществото на спора, което означава, че не е допуснал твърдяното от Прокуратурата нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК. Всички посочени от въззивния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са меродавни и съответстват на задължителната съдебна практика, отразена в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 20 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 4907 по описа за 2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и много други. Установена е и причинната връзка между описаните от въззивния съд неимуществени вреди и продължителното наказателно преследване, а ищцата по никакъв начин не е причинила или допринесла за това преследване. Следователно въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Няма противоречие между определения в обжалваното решение размер на обезщетението и присъденото обезщетение с решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 5805 по описа за 2013 г. на Трето Г.О. на ВКС, цитирано от Прокуратурата. В това решение обезщетението за неимуществени вреди е по-ниско от настоящия случай, тъй като е намалено заради множество други извършени от ищеца престъпления, за които той е бил признат за виновен. Ето защо по повдигнатите от Прокуратурата на Република България въпроси не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени вреди над 8 000 лв. до 250 000 лв. със съображението, че ищцата не е доказала причинната връзка между наказателното преследване и заболяванията, от които страда. Няма съмнение, че операцията по отстраняване на жлъчката, хипертоничната болест на сърцето и двете операции от глаукома са причинили тежки и продължителни болки на ищцата. За да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяването им обаче, е било в тежест на ищцата да установи причинната връзка между заболяванията и воденото наказателно производство. Двете приети по делото експертизи отричат такава причинна връзка, а показанията на личния лекар В. И. Л.-П. не я доказват. Ето защо, отказвайки да се съобрази с болките и страданията от заболяванията, за които не е установена причинна връзка с наказателното преследване, въззивният съд е постановил решение в съответствие със задължителната практика на ВКС/т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК/. Посочените в т. т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост могат да бъдат взети предвид от съда само когато са доказани по делото и е установена причинната връзка между тях и непозволеното увреждане. Затова и по повдигнатите от Т. М. въпроси не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1357 от 30.06.2016 г., постановено по в.гр. д. № 1186 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 2446 от 14.4.2015 г. по гр. д. № 4993 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., втори състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. И. М. сумата 8 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 250 000 лв. е отхвърлен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top