Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.София, 03.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5037 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Л. и В. М. Л.-Р. срещу решение №301 от 15.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 420 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 229 от 21.03.2016 г. по гр.д. № 06854 по описа за 2015 г. на Пернишкия районен съд, шести граждански състав, за частично разваляне за една втора идеална част на покупко-продажбата от 29.09.2011 г. на апартамент № 36, находящ се в [населено място], [улица], блок 12, ет.9, и за осъждане на касаторите да върнат на В. Х. С. и Й. Д. С. сумата от 21 875, лв.,представляваща половината от продажната цена на апартамента, както и да заплатят направените по сделката разноски в размер на 5 465,13 лв.
Касаторите твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответниците по касационната жалба В. и Й. С. оспорват жалбата и молят решението на Пернишкия окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Пернишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №312 от 19.04.2017 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните в своето решение. Отговорът на въпроса се съдържа в трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в решения № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на Трето Г.О., № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на Второ Г.О. , № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на Второ Т.О., № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС. Според тази практика въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество. Затова този съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
От този отговор на въпроса следва, че въззивният съд е извършил твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил доводите и възраженията на касаторите, повдигнати в отговора на исковата молба. Ищците В. и Й. С. са изложили, че на 29.09.2011 г. са закупили от ответниците С. и В. Л. апартамент № 36, находящ се в [населено място], [улица], блок 12, ет.9, за сумата от 43 750 лв. От получена на 13.02.2015 г. призовка за делба на апартамента ищците узнали, че за собствеността върху една втора идеална част от него претендира С. М. С., който го е придобил по силата на постановление за възлагане от 21.11.2008 г. по изпълнително дело №444/2007 г., влязло в сила на 24.03.2009 г. Това обстоятелство принудило ищците да сключат спогодба със С. С. и да му заплатят 20 000 лв., за неговата една втора идеална част, за да станат изключителни собственици на апартамента. Въз основа на тези факти ищците са заявили, че ответниците не са изпълнили задължението си по договора за продажба да прехвърлят цялата собственост, поради което са поискали този договор да бъде развален за непрехвърлената една втора идеална част и продавачите да бъдат осъдени да им върнат половината от продажната цена в размер на 21 875 лв. и направените във връзка със сделката разноски от 5 465, 13 лв.
В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че са изпълнили задължението си по договора за продажба да прехвърлят изцяло собствеността върху апартамента, тъй като С. С. не е придобил право на собственост върху една втора идеална част от него. Апартаментът им е бил дарен от родителите на 8.05.2008 г., когато възбрана върху него не е имало или ако е имало такава, то тя е отпаднала. Аргументите за този извод на ответниците са били основани на пороци на принудителното изпълнение. Това изпълнение е започнало през 2001 г., когато е наложена възбраната върху апартамента. Първоначалното изпълнително производство е спряно на 14.09.2001 г. на основание чл.329, буква „б” от ГПК/отм./ и повече от две години не са били извършвани изпълнителни действия. Когато изпълнителното дело е било изпратено през 2007 г. на частния съдебен изпълнител, извършил публичната продан, той не е наложил нова възбрана върху апартамента, а е използвал старата, постановена през 2001 г. Ответниците са посочили, че според тях в този случай първоначалното изпълнително дело следва да се счита за прекратено по силата на закона след изтичане на две години, през които не са извършени изпълнителни действия. С прекратяването на изпълнителното дело и изтичане на двегодишния срок действието на възбраната също е отпаднало, независимо от това дали е вдигната или не/ТР № 47 от 1.04.1965 г. по гр.д. №23/1965 г./. Затова не е имало забрана длъжникът да се разпорежда с апартамента и посредством дарението собствеността върху целия апартамент е преминала върху тях, като те съответно са я прехвърлили на продавачите. Въззивният съд не е посочил кои от тези факти са установени по делото, какви са съответно правните изводи на състава по доводите на ответниците, както и правните изводи по репликата на ищците за преклудиране на възраженията със сила на присъдено нещо. Липсата на мотиви на въззивния съд налага решението да бъде касирано и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При постановяване на решение по съществото на спора трябва да бъдат обсъдени всички доводи и възражения на ответниците, както и репликите на ищците. По довода за отпадане действието на предходната възбрана следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 282013 г. на ОСГК постановки относно характера на прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и съответно да бъде преценена приложимостта на ТР № 47 от 1.04.1965 г. по гр.д. №23/1965 г. Трябва също да се отчете, че купувач на публичната продан на една втора идеална част от апартамента не е трето добросъвестно лице, което не знае за евентуалните пороци на принудителното изпълнение, а взискателят, който е бил страна в изпълнителните производства.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пернишкия окръжен съд трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №301 от 15.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 420 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: