Определение №185 от 24.4.2019 по ч.пр. дело №1458/1458 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185

София, 24.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 1458 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2682 / 18.03.2019 г. на Й. В. И. срещу определение № 94 от 27.02.2019 г. на ВКС, III – то г.о. по гр.д. № 3124/2018 г. с което е оставено без разглеждане искане за спиране на изп.д. № 316/2018 г. и присъединеното към него изп. д. № 315/2018 г., и двете по описа на ЧСИ В. А. , рег. №
Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт и че определението противоречи на константната практика на ВКС, в т.ч. тълкувателна, а именно ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според жалбоподателя, след като касационният състав приема че е приложил единствено реда по чл. 282 ГПК е бил длъжен да укаже на молителя размера на обезпечението и да му даде възможност да го внесе.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт , постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
в обжалваното определение съставът на ВКС, III-то г.о. е приел, че при касационно обжалване във фазата на селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, спиране на изпълнението е допустимо само при условията на чл.282 ГПК срещу надлежно обезпечение и то единствено по отношение на невлязлото в сила въззивно решение.В искането на жалбоподателя за спиране е било посочено само изпълнителното дело , друга е била поисканата обезпечителна мярка , но не това има решаващо значение за законосъобразността на определението. Й. В. И. е подал касационна срещу решение № 7 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 530/2017 г на Кюстендилския окръжен съд., с което е потвърдено решение № 314 от 27.06.2017 г.на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 452/2017г.за отхвърляне на предявения от него срещу И. Г. М. иск по чл. 439 ГПК с предмет установяване несъществуване на вземането,за което е налице изпълнително основание – заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.01.2011 г. на СРС по ч.гр.д. № 3305/2011 г. в полза на ответника Г. и е издаден изпълнителен лист. На 21.02.2019 г. касаторът е подал молба вх. № 1784 с искане до ВКС да бъде спряно образуваното срещу него изп. д. № 316/2018г. и присъединеното към него изп. д. № 315/2018 г по описа на ЧСИ В. А., по издадения на 31.01.2011 г. от СРС изпълнителен лист.
Както е прието и в мотивите на ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, спиране по чл. 282, ал. 2 ГПК на невлязло в сила въззивно решение се допуска само ако решението е осъдително и докато касационното производство е висящо. В настоящата хипотеза нито едно от двете условия не е било налице към момента на постановяване на обжалваното определение. Предмет на касационното обжалване е било въззивно решение по установителен иск , при това с отхвърлителен диспозитив ,а изпълнението е започнало след заповед по чл. 417 ГПК На второ място към момента на разглеждане на молбата за спиране, касационното производство вече е било приключило с влязъл в сила на датата на постановяването си акт на касационния съд,а именно определение № 144 от 27.02.2019 г. на ВКС III -то г.о. по гр.д. № 3124/2018 гс което не е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 10.01.2018 г. на Кюстендислки ОС Отчетени са последиците на определението по чл. 288 ГПК, постановено на същата дата и не са били налице условията на чл. 282, ГПК, за които да се указва .
Предвид гореизложеното,правилно искането за спиране на изпълнителното дело е било оставено без разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 27.02.2019 г. на ВКС, III – то г.о. по гр.д. 3124/2018 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top