О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 02.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3211 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. и П. Г. М. против решение № 165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д. № 148 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 5 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 44 по описа за 2015 г. на Велинградски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от Д. С. Ц. против Г. И. М. и П. Г. М. искове за осъждането им да заплатят обезщетение за ползване на недвижим имот – апартамент с площ от 51.65 кв.м., находящ се в източната част на първия етаж от жилищна сграда в [населено място], построена в УПИ XV-3718, кв.130 по плана на [населено място], [улица], за периода от месец февруари 2010 г. до датата на завеждане на исковата молба /20.01.2015 г./ до размера от 6 741 лева, или от всеки един от ответниците за сумата от 3 370.50 лева, ведно със законната лихва, като вместо него е постановено друго решение за уважаване на исковете за посочените суми.
Касаторите твърдят, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Може ли въззивният съд по собствена инициатива след промяна на правната квалификация и без да разпределя доказателствената тежест на база променената квалификация, да ползва мотиви от други съдебни актове, постановени между страните, с твърдението, че същите имат сила на присъдено нещо?
2. Може ли без да има искане на някоя от две равнопоставени страни, съдът служебно да приобщава доказателства, включително – след приключване на устните състезания и да не мотивира причината да даде вяра на доказателство, влизащо в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства единствено на база своето вътрешно убеждение, без да коментира останалите доказателства, в единството си установяващи различна фактическа обстановка и противоположни правни изводи?
3. Може ли без наличие на доказателства за съществуване на самостоятелен обект в сграда архитектурен/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, да се приема, че такъв съществува? Възприетото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на решение № 30 от 7.2.2012 г. по гр.д.№ 401/2011 г. на ВКС, I Г.О.
4. Може ли да се претендира обезщетение за обедняване на някого, без да е доказано обогатяването на насрещния субект и неговия размер и ако съдът не е разпределил изрично доказателствената тежест, следва ли субектът–носител на положителното твърдение по презумпция да го докаже, доколкото не подлежат на доказване отрицателните факти?
Ответникът по касационната жалба Д. С. Ц. счита, че решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждането на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязло в сила решение ответниците по настоящия иск Г. И. М. и П. Г. М. са били осъдени да предадат на ищеца Д. С. Ц. владението и собствеността на недвижим имот – апартамент с площ от 51.65 кв.м., находящ се на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица]. След влизането на решението в сила ответниците са продължили да владеят посоченото жилище. Ето защо Д. С. Ц. е предявил срещу Г. М. и П. М. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за използването на процесното жилище от м. февруари на 2010 г. до предявяването на исковата молба пред първата инстанция в размер на 12 000 лева, или по 6 000 лева от всеки от тях. Въззивният съд е приел факта, че ответниците владеят процесното жилище за неоспорен от тях и за подкрепен от данните по делото – от наличието на заведено изпълнително производство с предмет въвод във владение. Установено е било също, че жилището е завършено, но е непълноценно за удовлетворяването на жилищни нужди, тъй като не е захранено с електрическа енергия и вода и не е мебелирано, което е мотивирало вещото лице по назначената експертиза да редуцира размера на евентуалния месечен наем, който би се дължал за ползването му в този вид за исковия период от 59 месеца /02.2010 г. – 21.02.2015 г./ до 6741 лева. Посочено е, че тази сума реално изразява обедняването на ищеца предвид лишаването му от ползването на жилището по предназначение и съответно обогатяването на ответниците за процесния период, произтекло от ползването на чуждия недвижим имот. За ирелевантно е счетено обстоятелството дали ищецът получава реално добиви от вещта, включително и наем, тъй като съставът на чл. 59 ЗЗД е налице и когато са спестени разходи за сметка на друго лице. Като несъстоятелни са отхвърлени възраженията на ответниците, че процесният имот не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е част от по-голям обект, поради което следва да се приложи чл. 31, ал. 2 ЗС, както и доводите за това, че съществува неяснота относно етажа, на който е разположен имотът. Въззивният съд действително е променил правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд и вместо по иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Възприетата от въззивния съд квалификация на иска е била съобразена с фактите, изложени в исковата молба, произнасянето на този съд обхваща точно спорния предмет на делото, а указанията на първоинстанционния съд относно доказателствената тежест не е било необходимо да бъдат променяни от второинстанционния съд. Затова по първия въпрос на касаторите въззивното решение не противоречи на т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въззивното решение съответства на ТР № 2 от 29.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2011 г., ОСГТК, според което неправилната квалификация касае правилността на първоинстанционното решение, а не неговата допустимост. Съдържащото се във втората част на първия въпрос твърдение на касаторите, че въззивният съд е използвал мотивите на други съдебни актове, е невярно. Въззивният съд се е съобразил с предмета и обхвата на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на ВКС. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касаторите е формулиран заради процесуални нарушения, каквито всъщност не са допуснати от въззивния съд. Този съд е основал изводите си на приети още пред първоинстанционния съд с определение от 29.03.2016 г. и неоспорени от касатора писмени доказателства, включително изпълнителното дело № 203/2013 г. От поведението на касаторите по това изпълнително дело и от действията им по настоящото дело може обосновано да се достигне до извода на въззивния съд, че те продължават да държат апартамента през исковия период и упорито отказват да изпълнят влязло в сила решение на ВКС. Затова по втория въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Въз основа на заключението на тройната техническа експертиза, според което апартаментът не може да функционира като самостоятелно жилище, тъй като не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ поради липсата на кухня и складово помещение, касаторите твърдят, че този апартамент все още не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а продължава да е съсобствен между страните. Липсата на изградена кухня и складово помещение обаче не означава, че архитектурен проект, според който апартаментът е самостоятелна вещ, не съществува. Напротив-по одобрения архитектурен проект апартаментът е самостоятелен обект, както се посочва в заключението на тройната експертиза/стр.139 по описа на Велинградския районен съд/. Всъщност апартаментът е самостоятелна вещ в процес на изграждане и вече съществува в такава форма, че може да бъде обитаван, поради което ползването му може да доведе до неоснователно обогатяване. Следователно третият въпрос на касаторите не съответства на установената фактическа обстановка и на мотивите на въззивния съд. Този съд не е приел в противоречие със съдебната практика, че апартаментът е самостоятелна вещ без доказателства за одобрен архитектурен проект. Точно обратното- съдът се е съобразил със съществуващия архитектурен проект, според който апартаментът е отделна вещ.
Разрешението, което въззивният съд е възприел по четвъртия въпрос на касаторите относно обстоятелствата, които следва да се докажат при иск за възмездяване на ползването на чужд имот и доказателствената тежест при предявяване на този иск е съобразено с цитираната практика на ВКС/решения № 131 от 27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на Първо Т.О., № 255 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 5342/2008 г. на Трето Г.О. и № 262 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г. на Трето Г.О./. Според тази практика е достатъчно да се установи, че ответникът ползва без основание чужд имот. Неговото неоснователно обогатяване се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. Обедняването на собственика се състои в пропуснатите от него ползи от отдаването на имота под наем по пазарни цени. Касаторите не са изложили съображения, налагащи промяна на тази практика, която настоящият състав също смята за законосъобразна.
По тези съображения съдът приема, че касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д. № 148 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. М.-[ЕГН], и П. Г. М.-[ЕГН], да заплатят на Д. С. Ц.-ЕГН:55111136803, сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: