О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр.София, 30.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1707 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2334 от 05.12.2016 г., постановено по гр.д. № 3583 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 3244 от 21.4.2016 г. по гр.д. № 11791 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Първо Г.О., първи състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу М. М. П. искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето и чл.26, ал.2, предложение пето от ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави и липса на основание на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 12.12.2008 г. и оформен с нотариален акт № 46, том XIV, дело № 2489/2008 г. по описа на нотариус В. Б..
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса. Първият е дали неравностойността/липсата/ на насрещна престация води до нищожност на договора. Касаторът смята, че приетото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на решение № 452 от 25.6.2010 г. по гр. д. № 4277/2006 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г., ТР № 1 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и др. Вторият въпрос е дали лице, което е упълномощено да сключи договор за покупко-продажба на недвижим имот, е овластено и да получи продажната цена. По въпроса е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №68 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 5827/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, според което това лице не е овластено да получи цената, ако не е изрично упълномощено за целта и не може да се изведе по несъмнен начин такова упълномощаване при тълкуване на сделката. Според касатора въззивното решение противоречи на тази задължителна практика на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. М. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 4 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че пълномощникът на дружеството е продал на 12.12.2008 г. с нотариален акт № 46, том XIV, дело № 2489/2008 г. по описа на нотариус В. Б. недвижими имоти, собственост на дружеството, на обща цена от 103 470 евро. Макар в нотариалния акт да е било записано, че цената е получена предварително от пълномощника преди сключването на договора, при вътрешна ревизия на счетоводството се установило, че такава сума не е постъпила в дружеството. Според уточнението на исковата молба от 13.06.2013 г. липсата на насрещна престация води както до нищожност поради липса на основание за извършената сделка, така и до нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите.
Софийският градски съд е констатирал, че договорената цена на недвижимите имоти в размер на 103 470 евро е по-висока от данъчната оценка, която възлиза общо на 78 811 лв. Ето защо е приел, че е налице еквивалентност на престациите, поради което продажбата не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Като е взел предвид, че покупко-продажбата е каузална сделка и е в тежест на касатора да докаже липсата на основание, което той не е сторил, е счел за неоснователен и втория иск за нищожност.
Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към изложените в него мотиви. Добавил е, че получаването на цената от пълномощника не е било оспорено от касатора, а предаването на тази цена на дружеството е въпрос на вътрешните взаимоотношения между това дружество и пълномощника и не се отразява на действителността на сделката. Посочил е, че каузата, като основна и непосредствена цел на сделката, е прехвърлянето на собствеността срещу договорената цена. Неплащането на тази цена по никакъв начин не рефлектира върху това основание и съответно върху действителността на договора, а представлява неизпълнение, което дава съответните права на продавача. Въззивният съд се е съобразил и с практиката на ВКС, според която нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице само когато едната от престациите е сведена практически до липса на престация.
Мотивите на въззивния съд по първия въпрос на касатора не противоречат, а съответстват на приложимата съдебна практика, отразена в решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Според тази практика свободата на договарянето допуска неравностойност на престациите, затова нищожност поради тяхната нееквивалентност може да се прогласи при такова явно несъответствие, при което едната престация практически не съществува. Цитираното от касатора ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС няма никакво отношение към първия въпрос на касатора и към настоящия случай, тъй като касае нищожността на клаузите за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Не е относимо и решение № 402 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 449 от 2011 г на Трето Г.О. на ВКС, което касае разпределението на доказателствената тежест за установяване плащането на цената. Позоваването на това решение показва основния недостатък в тезата на касатора, който погрешно смесва уговореното между страните с фактическото изпълнение на задълженията. Неизпълнението на насрещната престация не е равнозначно на липса на престация в клаузите на договора и може да доведе само до разваляне на договора и до съответните последици, а не до прогласяване на неговата нищожност. Затова и вторият въпрос на касатора изобщо не е относим към изхода на спора относно нищожността на покупко-продажбата. Дали пълномощникът е имал представителна власт да получи продажната цена е от значение за точното изпълнение на задълженията по договора за продажба. Евентуалната липса на представителна власт за това действие не се отразява върху действителността на покупко-продажбата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора [фирма] дължи на М. М. П. 4 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2334 от 05.12.2016 г., постановено по гр.д. № 3583 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 3244 от 21.4.2016 г. по гр.д. № 11791 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Първо Г.О., първи състав, за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу М. М. П. искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето и чл.26, ал.2, предложение пето от ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави и липса на основание на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 12.12.2008 г. и оформен с нотариален акт № 46, том XIV, дело № 2489/2008 г. по описа на нотариус В. Б..
ОСЪЖДА [фирма]-[ЕИК], да заплати на М. М. П., гражданин на Руската Федерация, [дата на раждане] , притежаваща паспорт № 5599989, издаден на 07.11.2012 г., валиден до 07.11.2017 г., сумата 4 500/ четири хиляди и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: