Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр.София, 12.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4035 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на С. А. Н. против мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба срещу решение № 717 от 10.07.2018 г. на Адвокатски съвет-Варна, постановено по негова молба с вх. № 800 от 10.7.2018 г., с което не са му възстановени отнетите адвокатски права. Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ и решението на Адвокатски съвет-Варна са незаконосъобразни, поради което моли да бъдат отменени.
Висшият адвокатски съвет оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното:
Жалбата е подадена в срок срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да разгледа жалбата на С. А. Н. срещу решение на Адвокатски съвет-Варна, с което е отказано вписването му като адвокат в регистъра на адвокатската колегия след изтичане на срока за лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата. В този случай законът не урежда необходимата защита на адвоката от незаконосъобразен отказ от вписване, поради което празнотата на нормативния акт следва да се попълни на основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, като се приложи по аналогия чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата, предвиждаща възможност за обжалване на отказа за първоначално вписване като адвокат. Ето защо трябва да се признае правото на обжалване пред ВКС по реда на чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата и на мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да впише адвоката след изтекъл срок на лишаването от правото да упражнява адвокатска професия. Следователно подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С молба вх. № 800 от 10.7.2018 г. жалбоподателят е поискал от Варненския адвокатски съвет да му бъдат възстановени адвокатските права и той отново да бъде вписан като адвокат. Съветът е оставил без уважение молбата. Приел е, че срокът на първото дисциплинарно наказание „лишаване от адвокатски права за срок от девет месеца“ е следвало да изтече на 10.07.2018 г. По дисциплинарно дело № 11/2018 г. на Висшия дисциплинарен съд обаче е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца“, което започва да тече от публикацията в ДВ, бр.56 от 6 юли 2018 г. Двете наказания се застъпват, лишаването от адвокатски права на молителя продължава, поради което няма основание за вписването му като адвокат към датата на приемане на решението.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на това решение на Варненския адвокатски съвет, потвърдено мълчаливо от Висшия адвокатски съвет. Той застъпва схващането, че лишаването от адвокатски права за определен срок започва да тече не от публикацията в „Държавен вестник“ на съобщението на Председателя на Висшия адвокатски съвет по чл.144 от Закона за адвокатурата, а от влизане в сила на решението на Дисциплинарния съд за налагане на наказанието. В случая решението по дисциплинарно дело № 19 по описа за 2017 г. на Висшия дисциплинарен съд, с което се налага наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от девет месеца“, е постановено на 15.09.2017 г. и е окончателно. Затова срокът е изтекъл девет месеца след тази дата-на 15.06.2018 г. След като е бил отписан от регистъра въз основа на първоначалното решение на дисциплинарния съд, той е загубил качеството адвокат и дисциплинарните органи на Адвокатурата нямат юрисдикция да му налагат повторно наказание. Затова второто решение за налагане на дисциплинарно наказание е нищожно, няма действие спрямо него и на 10.7.2018 г. Варненският адвокатски съвет е бил длъжен да го впише отново като адвокат след изтичане на срока на първото наказание. Тезата на жалбоподателя, че лишаването му от правото да упражнява адвокатска професия води до загуба на качеството на адвокат, до отпадане на юрисдикцията на дисциплинарния съд и до нищожност на второто дисциплинарно решение, е несъстоятелна и противоречи на разпоредбите на Закона на адвокатурата и на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 357 от 30.01.2014 по гр. д.№4861/2013 г. на Трето Г.О. Лишаването от правото да се упражнява адвокатската професия не означава, че лицето е престанало да бъде адвокат. В срока на наказанието си наказаният следва да изпълнява своите задължения, които не кореспондират на правото да упражнява адвокатска професия-например тези по чл.45, 47 от ЗА и други. Лицето не е загубило качеството си на адвокат, тъй като наказанието е срочно и наказаният е лишен само за известно време от правата да упражнява професията, които права се възстановяват след изтичане на срока. Затова за извършени неправомерни деяния наказаният адвокат продължава да е под юрисдикцията на дисциплинарните съдилища на Адвокатурата. Противното тълкуване, поддържано от жалбоподателя, би довело до абсурдния резултат да освободи от отговорност веднъж наказания адвокат за деяния, за които дисциплинарното производство не е завършило преди постановяване на първоначалното наказание за лишаване от адвокатски права. Ето защо решението, с което е наложено повторното наказание, е действително и засяга правата на ищеца да упражнява адвокатска дейност. Тогава, дори да се приеме тълкуването на жалбоподателя за момента, в който влиза в сила наложеното наказание, неговите права към датата на произнасяне на Варненския адвокатски съвет/10.7.2018 г./ все още не са били възстановени. Ако срокът на първото наказание е започнал да тече на 15.09.2017 г. и е изтекъл на 15.06.2018 г., то второто наказание е влязло в сила на датата на произнасяне на окончателното решение на Висшия дисциплинарен съд по дисциплинарно дело № 11 от 2018 г.-13.04.2018 г. Следователно и при желаното от жалбоподателя тълкуване на началния момент на налагане на наказанието сроковете на двете решения се застъпват и няма период, за който адвокатските права на жалбоподателя да са били възстановени.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че отказът на Варненския адвокатски съвет да впише жалбоподателя в адвокатския регистър и мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет да отмени този отказ са законосъобразни и жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. А. Н. против мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба срещу решение № 717 от 10.07.2018 г. на Адвокатски съвет-Варна, постановено по негова молба с вх. № 800 от 10.7.2018 г., с което не са му възстановени отнетите адвокатски права.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: