О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2040 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Хасковския окръжен съд против решение № 33 от 1.03.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 481 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 1241 по описа за 2018 на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от К. В. Д. срещу Хасковския окръжен съд иск по чл.225, ал.1 от ЗСВ за сумата от 72 192 лв., представляваща неизплатено обезщетение от 15 брутни месечни възнаграждения, дължимо при освобождаване от длъжност и е постановено друго, с което този иск е уважен.
Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, противоречие с практиката на ВКС, с решенията на Конституционния съд и необходимост от тълкуване с цел точното прилагане на закона и развитието на правото по поставените от него въпроси.
Ответникът по касационната жалба К. В. Д. твърди, че тя е просрочена. Смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Настоящата инстанция констатира, че съобщението за обжалваното решение е връчено на 11.03.2019 г. на председателя на Хасковския окръжен съд М. Т.. Липсват данни за по-ранно връчване на служител на този съд, както твърди ответникът по жалбата, а в настоящото производство, което се развива в закрито заседание, не могат да се събират доказателства. Следователно трябва да се приеме, че с подаването на касационната жалба на 11.04.2019 г. срокът по чл.283 от ГПК е спазен. Тази жалба изхожда от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. В. Д. е изложил в исковата молба, че на 24.06.1998 г. е бил назначен за съдия в Окръжен съд-Хасково, а на 26.06.2018 г. трудовото му правоотношение е било прекратено поради навършване на 65 годишна възраст. Било му е определено обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на две брутни работни заплати, вместо двадесет брутни работни заплати според продължителността на трудовия стаж. Изтъкнал е съображения, че получените преди това обезщетения не следва да се приспадат на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ. От 10.11.1979 г. до 14.05.1990 г. е работил като оперативен работник по стопанска линия в МВР, а от 14.05.1990 г. до 31.12.1994 г.–като следовател в системата на МВР. През 1995 г. следователите са били девоенизирани и Следствието е преминало в съдебната власт, в която той продължил да изпълнява длъжността следовател. През 1995 г. му е било изплатено обезщетение в размер на 8 заплати на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР, а през 1998 г.-още 10 заплати. Според ищеца тези обезщетения не следва да се приспадат, тъй като са получени за работата му в МВР по силата на запазените му като служител на това ведомство права, а за работата в съдебната власт му се дължи ново обезщетение в размер на 20 брутни работни заплати. Затова е поискал Окръжен съд-Хасково да бъде осъден да му заплати още 18 брутни работни заплати в размер на 86 630,40 лв.
Окръжен съд-Хасково е оспорил иска, посочвайки, че за длъжността следовател ищецът вече е получил обезщетение общо в размер на 18 заплати, което съгласно чл.225, ал.4 от ЗСВ трябва да се приспадне от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ. В отговора на исковата молба подробно е обсъден статутът на следователите още от 1979 г., като изводът на ответника е, че те са станали част от системата на съдебната власт още през 1991 г. с приемането на новата Конституция на Република България, а трудовите функции на ответника са били едни и същи.
Кърджалийският районен съд е възприел изцяло тезата на ответника, че получените от ищеца като обезщетение 18 брутни работни заплати са били за длъжността следовател и следва да се приспаднат от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, поради което е отхвърлил иска.
За да прецени кои обезщетения трябва да бъдат приспаднати, Кърджалийският окръжен съд приел, че за прилагането на разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ са необходими две предпоставки. Първата е предишното освобождаване да е било от длъжност, попадаща в изчерпателно изброените в текста на ал.1 и ал.2 на чл.225 от ЗСВ, а втората- доколко съответната длъжност е била изпълнявана в орган на съдебната власт. След това въззивният съд въз основа на анализ на правната уредба е счел, че следователите са преминали в състава на съдебната власт през 1995 г. Този съд е отказал да приспадне полученото обезщетение за времето от 10.11.1979 г. до 14.05.1990 г., тъй като ищецът е заемал длъжността оперативен работник, различна от следователската длъжност. Не е приспаднал и обезщетението, получено за времето от 14.05.1990 г. до 31.12.1994 г., понеже не е налице втората предпоставка-длъжността не е изпълнявана в органите на съдебната власт, а в системата на МВР. Затова е приспаднал само обезщетението за трите години, през които ищецът е бил следовател в съдебната система/1995 г., 1996 г. и 1997 г./ и е счел за дължимо обезщетение в размер на 15 брутни работни заплати за сумата от 72 192 лв.
Въззивният съд не е допуснал описаните в изложението противоречиви логически изводи, които да се установяват от съдържанието на решението. Този съд е извършил свое тълкуване на приложимите правни норми, според което е достигнал до логичен резултат, макар този резултат да допуска заплащане на обезщетение, по-голямо от 20 брутни работни заплати. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
В мотивите си въззивният съд е счел, че втората предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ и съответно-за прихващане на предходните обезщетения, е доколко съответната длъжност е била изпълнявана в орган на съдебната власт. В разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ обаче такова изискване не е формулирано, а в решение № 1043 от 1.12.2008 г. по гр. д. № 1795/2006 г. на Трето гражданско отделение на ВКС се приема, че няма значение дали следователската длъжност е заемана в системата на МВР и системата на съдебната власт. Следователно по този въпрос съществува вероятност решението на Кърджалийския окръжен съд да противоречи на практиката на ВКС, поради което на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде допуснато касационното му обжалване. Питането се съдържа във въпроси първи и втори на раздел I и въпроси десети и единадесети от раздел III на изложението. За по-голяма яснота и краткост настоящият състав формулира въпроса по следния начин:
За да се приспадне на основание чл.225, ал.4 от ЗСВ полученото при предходно освобождаване обезщетение, трябва ли длъжността на следователя да е заемана в системата на съдебната власт, или е достатъчно същата длъжност да е заемана в системата на МВР?
Ако бъде възприето разрешението, че е без значение в коя система е заемана тази длъжност, не би имало нужда да се отговаря на останалите питания на касатора. Ето защо по тях касационно обжалване не следва да се допуска и техните отговори ще бъдат дадени евентуално при разглеждане на спора по същество.
На ответника по жалбата следва да бъде издадено удостоверение на основание чл.186 от ГПК, за да се снабди с официално заверени преписи от поисканите в отговора документи на Хасковския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 1.03.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Дава едноседмичен срок на касатора да внесе 1 443,84? лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване.
Да се издаде съдебно удостоверение на К. В. Д., въз основа на което той да се снабди от Хасковския окръжен съд с официално заверени копия от входящия дневник, разносната книга и книгата за получените и върнати призовки, удостоверяващи постъпилите документи, включително преписи от въззивните решения и съобщения за връчването им на страните, за периода от 1.03.2019 г. до 12.03.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: