О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3130 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост на „Феста апартмънтс Поморие“ срещу решение № 174 от 27.02.2019 г. постановено по въззивно търговско дело № 1761 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2080 от 14.05.2018 г. по гр. д. № 15330 по описа на Варненския районен съд, 8 състав, като е постановено друго за отхвърляне на предявените от Етажна собственост на „Феста апартмънтс Поморие“ срещу К. А. У. искове за установяване дължимостта на сумата от 15 513,50 лв., представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015 г., приети с решение по т.2 от протокол от 12.11.2014 г. на Общото събрание на етажната собственост и на сумата 1 256,78 лв. мораторни лихви върху главницата за периода от 15.01.2015 г. до 12.11.2015 г.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли етажен собственик, ответник по иск за събиране на етажни разходи, заведен от етажната собственост, да противопостави възражение за неизпълнение на задълженията на управляващото дружество по договора за управление, при положение че задължението за плащане на етажни разходи възниква по силата на закона/чл.41 от ЗС, чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС/ и изпълнението му не е обусловено от осъществяването на конкретните дейности?
2. Може ли етажен собственик, ответник по иск за събиране на етажни разходи, заведен от етажната собственост, да противопостави възражение за неизпълнение на задълженията на управляващото дружество по договора за управление, при положение че ищците/етажните собственици/ и ответникът имат едно и също правно положение/съставляват една и съща страна/ по този договор, поради което ищците не са длъжници по задължението за управление и поддържане на общите части?
3. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, може ли въззивният съд да се произнесе по предмета на делото, като вземе предвид факт, който изрично е изключен от предмета на доказване с приетия доклад от първата инстанция, без втората да предостави възможност на страните да представят доказателства относно установяването му, както и без указания, че не сочат доказателства относно същия? Въззивният съд е отхвърлил иска, без да предостави възможност на ищеца да представи доказателства относно изпълнението на взетото решение и осъществяването на дейност по поддръжка и управление на общите части, което противоречи на т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба К. У. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 750 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След възражение на К. У. в заповедното производство етажната собственост на „Феста апартмънтс поморие“ е завела искове срещу него за установяване дължимостта на сумата от 15 513,50 лв., представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015 г., приети с решение по т.2 от протокол от 12.11.2014 г. на Общото събрание на етажната собственост и на сумата 1 256,78 лв. мораторни лихви върху главницата за периода от 15.01.2015 г. до 12.11.2015 г. В исковата молба е посочено, че дължимата сума е изчислена въз основа на приетата от Общото събрание такса от 9 евро на квадратен метър и площта на притежаваните от К. У. десет апартамента в сградата на етажната собственост. С т.2 от протокола на Общото събрание, проведено на 12.11.2014 г. са били взети решения за избиране на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка и за утвърждаване на годишна такса за поддръжка в размер на 9 евро на квадратен метър без ДДС съгласно предложената от „Феста хотели“ АД оферта и е упълномощен УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка. Видно от списъка на присъстващите на Общото събрание „Феста хотели“ АД е етажен собственик, участвал във вземането на решение.
В отговора на исковата молба К. У. е оспорил съществуването на етажната собственост, тъй като в нея неправилно е включен хотелът на „Феста хотели“ АД, а освен това според него са били образувани други, по-малки и обособени въз основа на отделните входове на сградата етажни собствености. Позовал се е на процедурни нарушения при свикването и провеждането на Общото събрание. Изтъкнал е, че решението по т.2 от протокола на Общото събрание от 12.11.2014 г. е напълно неясно, тъй като не се разбира дали таксата се дължи върху цялата застроена площ на апартамента, или само върху идеалните части от общите части на сградата. Посочил е, че Общото събрание е приело таксите да се плащат на избраната компания за поддръжка и управление- „Феста хотели“ АД, но впоследствие Управителният съвет на заседание от 28.11.2014 г. е взел решение договор с това дружество да не бъде подписван. Повдигнал е възражение, че управление и поддръжка на сградата за 2015 г. не е са извършвани нито от мнимата етажна собственост, нито от дружеството „Феста хотели“ АД.
В доклада си, съдържащ се в определение № 988 от 23.01.2018 г., Варненският районен съд е указал на ищците, че следва да докажат извършването на начислените разходи. Пълномощникът на ищците е възразил, че това обстоятелство не следва да се доказва, тъй като таксите се събират авансово за разходи за последващ период. В отговор на възражението в публичното съдебно заседание на 12.04.2018 г. Варненският районен съд е отменил указанието си в доклада, че ищците следва да установят извършването на разходите, тъй като няма такова твърдение от тяхна страна.
Варненският районен съд е приел за установено, че отделните блокове са функционално свързани, поради което е налице една обща етажна собственост. Счел е за законосъобразно решението на Общото събрание, тъй като в преклузивния срок ответникът не е поискал отмяната му, а размерът на задължението за ясно определен в това решение. Възприел е схващането на ищците, че таксите се дължат предварително за предстоящата година, поради което не е необходимо да се доказва извършването на разходите. Ето защо е уважил предявените установителни искове.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че възражението за неизвършване на разходите може да се предяви в настоящото производство. Счел е въз основа на липсата на възлагане на поддръжката в протокола от 12.11.2014 г. на УС на ЕС и на изслушаните по делото свидетелски показания, установяващи липсата на поддръжка на общите части, извън тези на хотела, че това възражение в случая е основателно. Изложил е съображението, че изменението на доклада на първоинстанционния съд не е било пречка за ищците да докажат реалното изпълнение, ако го твърдят.
При тези мотиви на въззивния съд разрешенията на поставените от касаторите въпроси са от значение за изхода на спора. Отговорът на първия въпрос зависи от конкретната фактическа обстановка и възраженията на страните. Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при решаване на делото.
Вторият въпрос на касатора е основан на твърдението, че „Феста хотели“ АД като дружество, на което е възложена поддръжката, се явява едната страна в правоотношението, а етажните собственици/ищци и ответник/ са на другата страна. Затова ответникът няма право на възражение за липсата на реално изпълнение в настоящото дело. Твърдението на касаторите е невярно, тъй като „Феста хотели“ АД се явява едновременно дружество-възложител и етажен собственик/ищец/, гласувал за възлагане на поддръжката на себе си. Това договаряне сам със себе си слива качествата на етажен собственик и изпълнител и съответно обуславя правото на възражение на ответника за липса на реално изпълнение на задължението за поддръжка на общите части.
В исковата молба етажните собственици не са изложили никакви твърдения относно действителното извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г. След възражението в отговора на исковата молба, че такава поддръжка реално няма, не е последвало никакво уточнение или пояснение относно това обстоятелство. От възражението срещу указанията в доклада и изменението на този доклад, извършено от първоинстанционния съд може да се заключи само, че ищците не твърдят реално да са извършени разходи за поддръжката. Следователно не е било необходимо въззивният съд да дава указания, че ищците могат да ангажират доказателства за установяване на обстоятелство, което те поначало не твърдят. Затова разрешението на въззивния съд по третия въпрос на касатора не противоречи на т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените въпроси.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 750 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 27.02.2019 г. постановено по въззивно търговско дело № 1761 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Етажна собственост на „Феста апартмънтс Поморие“ да заплати на К. А. У. 750/седемстотин и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: