О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 60302 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. О. С. против решение № 924 от 09.05.2016 г., постановено по в. гр.д. № 292 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 5437 от 23.07.2015 г. по гр.д. № 11099 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I Г.О., втори състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Гаранционния фонд иск с правно основание чл.228, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от станало на 9.7.2011 г. пътнотранспортно произшествие над сумата 19 500 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 1968 г.
2. Относно съпричиняването на вредоносния резултат. Според касатора въззивният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване поради обстоятелството, че пострадалата не е преминала пътното платно на пешеходна пътека. Съдът не е съобразил разпоредбата на паргараф 6, т.54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, в която е указано, че на кръстовищата пешеходните пътеки са продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Осемгодишната Е. С. е пресичала на 9.7.2011 г. около 15, 30 часа [улица]в [населено място] отдясно наляво пред входа на № 46 и е била ударена от автомобил, управляван от неизвестен водач и движещ се в посока от [улица]към [улица]. В резултат от удара са били счупени двете кости на дясната подбедрица в долната част с разместване на фрагментите. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди на 26 000 лв., въззивният съд е отчел установените от съдебно-медицинската експертиза болки и страдания. Лечението е продължило около четири месеца, през първите тридесет дни болките са били интензивни, а след това ищцата е имала периодични оплаквания при преумора, при студено и влажно време. Счупените кости са били наместени под мониторен контрол, пострадалото дете е било с гипсиран крайник в продължение на два месеца, а общо три месеца не е могло да стъпва на крака и се е придвижвало с патерици и с помощта на майка си. Според съда обезщетение над този размер не се дължи, тъй като състоянието на детето е стабилизирано, счупените кости са зараснали окончателно и не се очакват негативни последици и усложнения от счупването. Движенията на съседните на фрактурата стави са се възстановили в пълен обем и сила и походката на детето е нормална и без помощни средства. Въззивният съд е констатирал също, че детето е пресякло улицата на нерегламентирано за целта място, с което е съпричинило произшествието в размер на една четвърт, поради което обезщетението е съответно намалено.
От тези мотиви става ясно, че въззивният съд е взел предвид всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди. Противно на твърденията в касационната жалба, няма установени дълготрайни последствия от счупването, които да обосноват по-висок размер на обезщетението от присъдения. Ето защо по първия въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и на т. ІІ от ППВС № 4 от 1968 г. Не се установява такова противоречие и с приложените от касатора съдебни решения № 62 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 1857 по описа за 2009 г. на Софийския апелативен съд, Г.К., втори състав, и № 1920 от 22.04.2009 г. по гр. №1070 по описа за 2007 г. на СГС, Г.О., трети състав, за което няма данни да е влязло в сила. С тези две решения действително са присъдени обезщетения в по-голям размер, но за по-интензивни болки и страдания, продължили по-дълъг период от време.
Вторият въпрос е формулиран заради твърдението на касатора, че пресичането всъщност е станало на разрешено за целта място съгласно разпоредбата на т.54 на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Според тази точка пешеходни пътеки на кръстовищата са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Това твърдение не съответства на установената по делото фактическа обстановка. По делото не се съдържат доказателства, сочещи, че пострадалото дете е преминало на кръстовище по продължението на тротоара. От констативния протокол, скиците, фотоалбума и заключението на автотехническата експертиза е видно само, че е била пресечена улицата, но не на кръстовище и не на мисленото продължение на тротоара през това кръстовище. Ето защо вторият въпрос не е относим към спора и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 924 от 09.05.2016 г., постановено по в. гр.д. № 292 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 5437 от 23.07.2015 г. по гр.д. № 11099 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I Г.О., втори състав, за отхвърляне на предявения от Е. О. С. против Гаранционния фонд иск с правно основание чл.228, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от станало на 9.7.2011 г. пътнотранспортно произшествие над сумата 19 500 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: