O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 29.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4297/ 2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 5631/ 02.09.2016 г. на „Българо –американска кредитна банка“ – АД, чрез процесуалния представител адв. М. Д., срещу определение № 496 от 19.08.2016 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 383/2016 г., с което е потвърдено определение № 410 от 09.06.2016 г. на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 291/2016 г. С последното окръжният съд е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение № 79 от 02.03.2016 г. на Балчишкия районен съд по гр. д. № 5/2016 г., в частта, с която съдът, на основание чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, служебно е повдигнал въпроса за цената на обективно съединените искове и е определил действителната.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт с довода, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че тъй като определената от първоинстанционният съд цена на исковете е била по-висока от указаната от ищеца, то е налице хипотезата на увеличаване размера на исковете, следователно определението подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 70, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 вр.чл. 278, ал. 4 ГПК се извежда, във връзка със специалното основание пшо чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, въпросът за това кога, в хипотезата когато първоинстанционният съд служебно повдига въпроса за цената на иска и определя различна от указаната от ищеца, действията му представляват такива по първоначално определяне цената на исковете по реда на чл. 70, ал.1, изр. 3-то ГПК и не подлежат на обжаклване, и кога такива по увеличаване на цената на иска, респективно попадащи в хипотезата на чл. 70, ал. 2 ГПК и подлежащи на обжалване.
Насрещната страна, с писмен отговор, в срок, оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Обжалва се определение на апелативен съд, с което по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро вр чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК е потвърдено преграждащо определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна спрямо основния материалноправен спор инстанция.
Това определение на апелативен съд е окончателно, не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на касационното обжалване.
Преди изменението на чл. 274, ал.2 ГПК със ЗИДГПК, публикуван в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., определенията постановени от окръжен съд за първи път в качеството му на въззивна инстанция, включително преграждащите, подлежаха на еднократно обжалване пред ВКС.
След посоченото изменение, функционално компетентен при обжалване на тези определения е съответният апелативен съд и с неговото произнасяне по същество, се изчерпва контролът върху тяхната законосъобразност.
Като насочена срешу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а делото образувано по нея, прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5631/02.09.2016 г. срещу определение № 496 от 19.08.2016 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 383/2016 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщававнето му на страните чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: