O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 10.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3206/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ чрез юрисконсулт К. Б., срещу определение № 2640 от 12.05.2017 г. по ч.гр.д. № 309/2017 г на Благоевградския окръжен съд. Потвърдено е разпореждане № 2272/17.03.2017 г. на Благоевградския районен съд по ч.гр.д. № 62/2017 г., с което е върнато заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заради невнесена в определения срок държавна такса по сметката на сезирания съд .
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с довод, че окръжният съд е подходил формално към изискването държавната такса да бъде внесена по сметката на съда, до който е адресирано заявлението, в хипотезата, когато тази такса вече е била внесена по сметката на друг съд,в случая Софийски районен съд ,за което е представено удостоверение В защита на този довод е цитирано решение на ВСС на РБ от 23.03.2011г., по протокол №11, т.6, съгласно което в случаите, когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно го изпраща на надлежния съд, ведно с документа за платената държавна такса, като се приема, че тя е надлежно платена. Цитира се и решение от 25.05.2015 г., т.2, на ВСС ,че горното разрешение следва да се прилага и при техническа грешка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се навеждат едновременно специалните по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса е ли налице редовно изпълнение на изискването да е представен документ за внесена държавна така за разглеждане на заявлението по чл. 417 ГПК, в хипотезата когато това е направено по сметка на съд, различен от този до който е адресирано заявлението.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба се явява недопустима, като насочена срещу акт, който не попада приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК , ,поради това неподлежащ на касационно обжалване.
Съгласно диспозитива на т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че тази необжалваемост се отнася както до въззивни определения, с които са разгледани жалби с предмет актове по същество на районния съд в заповедното производство, така и преграждащи определения по см на чл. 274, ал. 1 , т.1 ГПК, в контекста на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, каквото е и това за потвърждаване на разпореждането за връщане на заявлението по чл. 417 ГПК. Заповедното производство е факултативно, специално и самостоятелно уредено производство, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания . Постановените в него съдебни актове не попадат в обхвата на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК , която разпоредба се отнася само до въззивните определения, преграждащи или даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно исково производство и обусловени от него .
Като недопустима, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по нея прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 1926/30.05.2017 г. срещу определение № 2640 от 12.05.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 309/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА ч.гр.д. № 3206/ 2017 г. по описа на ВКС, III – то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: