О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2649 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Ц. П. против определение № 10402 от 25.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №4907 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение №7088 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 72851 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 72 състав, за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 58901 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд.
И. Ц. П. твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, поради което моли то да бъде допуснато до касационно обжалване на тези основания или по поставените от нея въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
С искова молба от 5.09.2018 г., по която е образувано гражданско дело № 58901 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, И. Ц. П. е поискала обявяване недействителността на точка втора от допълнително споразумение № ЛС 317 от 15.08.2018 г., с която се въвежда клауза за срок за изпитване в трудовия и договор. След като е била уволнена преди изтичане на срока за изпитване, тя е подала на 30.10.2018 г. молба по делото за изменение на иска, с която е поискала и отмяна на уволнението, възстановяване на предишната длъжност и осъждане на работодателя да и заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа. Председателят на състава, на който е било разпределено делото, е приел, че не се касае за изменение на вече заявения иск, а за предявяване на съвсем нови искове, поради което е изпратил молбата за образуване на ново дело. Това дело под № 7088 по описа за 2018 г. на 72 състав на Софийския районен съд е било спряно до приключване на делото по иска за недействителност на допълнителното трудово споразумение с определение № 7088 от 10.1.2019 г., тъй като спорът за недействителността е преюдициален по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Спирането е било потвърдено от въззивния съд с определението, което е предмет на частната касационна жалба. Всички изложени в тази жалба доводи и формулираните въпроси не касаят определенията за спиране на делото, а предходните съдебни актове, с които в крайна сметка производствата по исковете на касатора са били разделени. Тези актове са окачествени като нищожни, недопустими, противоречащи на процесуалния закон и практиката на ВКС, като целта на касатора е всички предявени искове да бъдат обединени в едно производство. Тази цел обаче не може да бъде постигната посредством обжалването и евентуалната отмяна на определението за спиране. Разделянето на делата от първоинстанционния съд се извършва по преценка за целесъобразност/чл.210, ал.2 от ГПК/, която преценка не подлежи на контрол от втората или от касационната инстанция. Обективно съединение на исковете не може да се наложи от ищеца по пътя на частната жалба, тъй като по-горните инстанции нямат правомощието нито да съединяват, нито да дадат задължителни указания за съединяване на делата в общо производство/стр.432-436, „Българско гражданско процесуално право“, девето издание от 2012 г., Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова/. След като разделянето на делата не може да бъде ревизирано, пороците на съдебните актове, с които това разделяне е постановено, са без значение за законосъобразността на определението, с което е потвърдено спирането на производството. Това определение е разбираемо, изготвено е в писмена форма от законен състав и е подписано от неговите членове, поради което не е нищожно. Налице са били всички процесуални предпоставки за неговото постановяване, поради което е допустимо. Определението не противоречи на правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма, следователно не е и очевидно неправилно. Всички формулирани от касатора въпроси и цитираната практика на ВКС се отнасят до актовете, в резултат на които се е достигнало до разделяне на производството. Тези актове самостоятелно не подлежат на обжалване и отмяна и не се отразяват на правилността на определението за спиране на производството. От значение е само дали делото, заради което производството е спряно е преюдициално за спора, а такъв въпрос въобще не е поставен от касатора. Следователно не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите на касатора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10402 от 25.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №4907 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение №7088 от 10.01.2019 г. по гр.д. № 72851 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 72 състав, за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 58901 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: