Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 13 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Н. С. О. за отмяна на влязлото в сила решение № I-37-210 от 6.02.2015 г. по гр. д. № 32424 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 37 състав. С това решение Н. С. О. е осъдена да заплати на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. „Г“, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата 10 508,23 лв. обезщетение за вредите, причинени на етажната собственост в периода от 5.2.2008 г. до 11.11.2011 г. от незаконосъобразно извършени разходи на ответницата като управител на етажната собственост, както и на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 1 947,08 лв., представляваща събрани от нея в периода от 25.06.2010 г. до 27.07.2011 г. вноски от собственици и обитатели за общите нужди. Н. О. твърди, че делото е било образувано въз основа на искова молба, подадена от И. З. Г. в качеството и на председател на управителния съвет на етажната собственост в периода от 2009 г. до 2011 г. На 29.07.2019 г. обаче молителката се е снабдила от Столична община с удостоверение, според което лицето, предявило иска като председател на УС на етажната собственост, няма такова качество за периода от 2009 г. до 2011 г. Ето защо моли на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила решение да бъде отменено, за да бъде съобразено новооткритото писмено доказателство.
Ответниците по молбата етажни собственици на обекти в сградата, находяща се в гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. „Г“, представлявани от председателя на управителния съвет И. З., твърдят, че молбата е недопустима, а по същество-неоснователна. И. З. е подала своевременно заявление в районната администрация за регистрация на своя избор. Освен това компетентно да избере управител е общото събрание и липсата на регистрация в администрацията не е основание за отпадане на неговите правомощия. Ето защо желаят молбата да бъде оставена без разглеждане или без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Н. С. О. е осъдена да заплати на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. „Г“, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата 10 508,23 лв. обезщетение за вредите, причинени на етажната собственост в периода от 5.2.2008 г. до 11.11.2011 г. от незаконосъобразно извършени разходи на ответницата като управител на етажната собственост, както и на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 1 947,08 лв., представляваща събрани от нея в периода от 25.06.2010 г. до 27.07.2011 г. вноски от собственици и обитатели за общите нужди. Исковата молба, по която е постановено решението, е заведена на 6.7.2012 г. от И. Г. като управител на етажната собственост. Това нейно качество се установява от представените към исковата молба протоколи от общите събрания, проведени на 13.11.2009 г. и на 9.11.2011 г., според които е избрана на 13.11.2009 г. и преизбрана на 9.11.2011 г. с мандат от две години. Писмото, което се представя като новооткрито доказателство от молителката, е от Столична община-район „Изгрев“ от 29.07.2019 г. С него общинската администрация уведомява молителката, че не издава удостоверения за регистрация. Според подадените до общинската администрация заявления председател на УС на ЕС от 09.11.2011 г. до 14.12.2017 г. е била И. З. Г., а за периода от 2009 г. до 2011 г. не е посочен председател на УС. Молителката обаче не излага никакви аргументи какви са причините, които са и попречили да се снабди с такава информация от общината още към момента на получаването на преписите от исковата молба и доказателствата към нея, които са съдържали протоколите от общите събрания за избор на управител. Тази липса на доводи от страна на молителката води до извода, че е налице небрежност при събиране на доказателствата в хода на делото. Следователно не се касае за доказателство, което е било неизвестно на страната или с което тя не е могла да се снабди своевременно, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение само на това основание. Нещо повече-писмото от общината няма никакво съществено значение за изхода на делото и не би могло да промени изводите в решението, чиято отмяна се иска. Според молителката писмото би следвало да означава, че И. З. няма качеството на председател на управителния съвет на етажната собственост в периода от 2009 г. до 2011 г. До такъв извод от писмото не може да се достигне, тъй като задължението на управителя да подава в едномесечен срок от избирането си уведомление в общинските или районните администрации е възникнало едва с приемане на чл. 46б./Нов – ДВ, бр. 57 от 2011 г. от 26.07.2011 г./ от Закона за управление на етажната собственост. Тоест, общината не е могла да регистрира управител, избран през 2009 г. до 2011 г. и затова писмото не съдържа такава информация. Всъщност регистрацията на управителя в общината няма конститутивно действие, тъй като компетентно да извърши избора е общото събрание/чл.11, ал.1, т.2 от ЗУЕС/. От момента на избора управителят придобива представителна власт/чл.23, ал.1, т.5 от ЗУЕС/, независимо дали е изпълнил задължението си да се регистрира в общината.
Дори да се приеме, че според писмото И. З. Г. е станала управител едва на 9.11.2011 г., това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове наличието на представителна власт за предявяване на исковата молба през 2012 г. Това, че в предмета на иска е включен период, за който И. Г. не е била управител, няма никакво значение, след като старият управител не е бил освободен от отговорност от общото събрание. Новоизбраният управител има правомощието да предяви искове за обезщетение за вреди и за неоснователно обогатяване срещу бившия управител, когато фактическият състав на вредите и на неоснователното обогатяване се е осъществил по време на предишния мандат.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителката дължи на ответниците по молбата 625 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение не би могло да бъде намалено поради прекомерност, тъй като е под минималния размер от 677,74 лв., определен съобразно чл.9, ал.4 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. О. за отмяна на влязлото в сила решение № I-37-210 от 6.02.2015 г. по гр. д. № 32424 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 37 състав
ОСЪЖДА Н. С. О.-[ЕГН], да заплати на етажни собственици на обекти в сградата, находяща се в гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. „Г“, представлявани от председателя на управителния съвет И. З. Г., сумата 625/шестотин двадесет и пет/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: