Р Е Ш Е Н И Е
61
гр.София, 02.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 267 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 1.7.2017 г. по дисциплинарно дело № 24 по описа за 2017 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е прекратено производството по делото поради погасяване по давност на дисциплинарните правомощия по отношение на нарушението на частния съдебен изпълнител А. Т., описано в искане на Министъра на правосъдието с вх. № 4202 от 9.12.2016 г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита за погрешен извода на Дисциплинарната комисия, че е изтекла абсолютната тригодишна давност по чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ, тъй като нарушението, състоящо се в липса на дължимата на взискателя сума по сметката на частния съдебен изпълнител, е продължило както към момента на финансовата проверка, така и към момента на подаването на искането за дисциплинарно наказание. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото на Дисциплинарната комисия за произнасяне по съществото на спора.
Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Частният съдебен изпълнител А. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното:
По изпълнително дело № 20078770400047 частният съдебен изпълнител А. Т. е събрал от длъжника [фирма] 43 957,49 лв., от която сума е изплатил на представител на взискателя [фирма] в брой 16 666,34 лв. Поради извършеното от длъжника плащане и на основание чл.330, ал.1, буква „а” от ГПК/отм./ изпълнителното производство е прекратено през 2007 г. и делото е архивирано, без прекратяването да бъде съобщено на взискателя. Другата част от събраната сума в размер на 27 291, 15 лв. не е била заплатена на взискателя и не е била налична и по сметката на съдебния изпълнител. Това обстоятелство е било установено едва след като през 2016 г. са били отнети правата на частния съдебен изпълнител, той е бил заместен от частния съдебен изпълнител Д. З. и представител на взискателя е поискал на 22.06.2016 г. информация за образуваните изпълнителни дела и внесените суми. Узнавайки, че сумата липсва по сметката на частния съдебен изпълнител, взискателят е подал на 4.10.2016 г. жалба до Министерството на правосъдието и до Камарата на частните съдебни изпълнители, въз основа на която Министерството на правосъдието е поискало образуване на дисциплинарно производство. При тези данни дисциплинарният състав е приел, че частният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.455, ал.3 от ГПК, която предвижда, че ако взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Според състава обаче дисциплинарната отговорност за това нарушение е погасена с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ, поради което е прекратил производството. Този решаващ извод в обжалваното решение противоречи на материалния закон-чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ. Според тази норма началният момент, от който започва да тече тригодишната давност, е извършването на нарушението. В случая нарушението е на разпоредбата на чл.349, ал.3 от ГПК/отм./, сходна по съдържание на разпоредбата на чл.455, ал.3 от сега действащия ГПК. Нормата въвежда задължение за частния съдебен изпълнител да съхранява сумата по своята сметка до поискване от страна на взискателя. Задължението е безсрочно и не зависи от това дали и кога изпълнителното дело е прекратено. Следователно нарушението на това задължение не е еднократно действие, а трайно поддържано от нарушителя състояние, което се изразява в липсата на сумата по сметката на частния съдебен изпълнител и се установява към момента на поискването и от взискателя. В случая искането на взискателя по смисъла на чл.349, ал.3 от ГПК/отм./ е отправено към заместника на частния съдебен изпълнител през 2016 г. Тогава е констатирана липсата на сумата и е започнал да тече тригодишният срок по чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ, поради което от този момент до искането на Министерството на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство, отправено през същата година, давността не е изтекла.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, с което производството е прекратено поради изтекла тригодишна погасителна давност е неправилно и следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на Дисциплинарната комисия за постановяване на решение по съществото на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 1.7.2017 г. по дисциплинарно дело № 24 по описа за 2017 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е прекратено производството по делото поради погасяване по давност на дисциплинарните правомощия по отношение на нарушението на частния съдебен изпълнител А. Т., описано в искане на Министъра на правосъдието с вх. № 4202 от 9.12.2016 г.
ВРЪЩА делото на друг състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България за произнасяне по съществото на спора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: