О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 01.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 753 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение № 3466 от 25.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 5189 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено разпореждане от 3.7.2017 г. по гр. д. № 538 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Жалбоподателят Е. М. е предявил срещу разследващия полицай Д. З. иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника заради прекратяване на жалби, набеждаване за участие в организирана престъпна група и укриване на свидетели. Софийският градски съд е освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса и е оставил исковата молба без движение с подробни указания за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба. След многобройни удължавания на срока за изпълнение на указанията и смяна на особените представители на ищеца, продължили повече от две години, последният особен представител на ищеца се е опитал да отстрани нередовностите на иска с молба от 22.06.2017 г. Софийският градски съд е приел, че твърденията на ищеца са вътрешно противоречиви, поради което указанията не са изпълнени и затова е върнал исковата молба и е прекратил производството. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане със съображението, че непълнотите и противоречията в твърденията на ищеца не позволяват да се извърши преценка за допустимостта на иска и определяне предмета на доказване по делото. Поставените от жалбоподателя въпроси, по които желае да бъде допуснато касационното обжалване, нямат никакво отношение към изложените от въззивния съд мотиви. Първият въпрос е дали прекратяването на производството, което прегражда пътя на защита на правата на жалбоподателя, които той не може да предяви по друг начин, не означава отказ от правосъдие в противоречие с основни правни принципи на българското право и правото на ЕС. В този въпрос се съдържа погрешното твърдение, че посредством обжалваното определение пътят на защита на касатора е окончателно преграден. Всъщност няма никаква пречка касаторът да заведе нов и съобразен с изискванията на ГПК иск с уточнена обстоятелствена част. За предявяването на такъв иск той е улеснен и от обстоятелството, че по прекратеното производство е бил освободен от държавна такса, затова не е претърпял никаква имуществена загуба.
Вторият въпрос е дали не следва съдът на основание чл.2 от ГПК да даде превес на интересите на ищеца пред формалните принципи по ГПК при отстраняване нередовностите на исковата молба. Този въпрос, освен че няма връзка с мотивите на въззивния съд, предполага възможността съдът да наруши принципа на равенство на страните, залегнал в чл.9 от ГПК, за да даде превес на интересите на ищеца.
Третият въпрос е формулиран като необходимост да се изясни как се прилагат принципите на чл.13 от ГПК при преценката на нормата на чл.63, ал.1 от ГПК, с оглед максималното съблюдаване интереса на единствено активната процесуално страна. Въпросът е напълно неясен, не подлежи на тълкуване и отговорът му не може да послужи за исканата отмяна на обжалваното определение. Дори да се приеме, че този въпрос е относим към изхода на спора, постановеното прекратяване на делото отговаря на съдържанието на принципа, залегнал в чл.13 от ГПК. Разпоредбата на чл.13 от ГПК предписва делата да се разглеждат и решават в разумен срок, а нормата на чл.63, ал.1 от ГПК предвижда възможността съдът да удължава процесуалните срокове. В случая именно поведението на ищеца е станало причина за неоправданата продължителност на производството по отстраняване на недостатъците на исковата молба, затова предприетото от съда прекратяване на това производство съответства на принципа на чл.13 от ГПК, а не му противоречи.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че поставените от жалбоподателя въпроси не са разрешени в обжалваното въззивно определение и не са от значение за изхода по конкретното дело, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Ето защо определението не следва да се допуска до касационен контрол.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3466 от 25.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 5189 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено разпореждане от 3.7.2017 г. по гр. д. № 538 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: