О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1381 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П.- Ц. против определение № 2202 от 16.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2291 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение от 3.04.2018 г. по гр.д. № 3540 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, четвърти брачен състав, за отхвърляне на молбата и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото и за освобождаване от държавни такси и разноски.
И. П. твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, поради което моли то да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено, като и бъде предоставена правна помощ и бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Съгласно чл.95, ал.6 от ГПК определението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърден първоинстанционният отказ за предоставяне на правна помощ, е окончателно. Ето защо в тази част частната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане и производството следва да бъде прекратено.
Определението на въззивния съд в частта, с която е потвърден отказът от освобождаване от държавна такса, е разбираемо, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав, поради което не е нищожно. Налице са всички процесуални предпоставки за неговото постановяване, поради което не е и недопустимо. От външна страна не може да се констатира грубо противоречие между мотивите на определението и правилата на формалната логика, правните норми не са приложени в противоположния им смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Ето защо определението в тази част не е и очевидно неправилно. Следователно не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в тази му част.
Не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като особеният представител на касатора не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Дори да се приеме, че все пак е формулиран правен въпрос относно условията за освобождаване от държавна такса, даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос съответства на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК и на приложимата практика на ВКС. В молбата си на стр.11 по делото И. П. е отстранила непълнотата в декларацията си и е посочила, че съпругът и получава месечна помощ от 1 130 евро. Даже да се счете за достоверно твърдението и, че тази сума се разпределя между четирима пълнолетни и работоспособни лица, все пак от нея може да се отдели еднократно сумата от 30 до 80 лв. за държавна такса за водене на делото по запрещение на нейната сестра. Ето защо не може да се признае за установено, че тя няма достатъчно средства да заплати държавната такса, както изисква разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Затова определението в частта, с която е потвърден отказът да бъде освободена от държавна такса, не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. П.- Ц. против определение № 2202 от 16.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2291 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е оставена без уважение частната и жалба срещу определение от 3.04.2018 г. по гр.д. № 3540 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, четвърти брачен състав, за отхвърляне на молбата и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2202 от 16.07.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2291 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е оставена без уважение частната жалба на И. П.-Ц. срещу определение от 3.04.2018 г. по гр.д. № 3540 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, четвърти брачен състав, за отхвърляне на молбата и за освобождаване от държавна такса.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: