О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
гр.София, 29.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2122 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Центъра за спешна медицинска помощ против решение № 553 от 23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12447 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № II-64-9992 от 1.07.2016 г. по гр. д. №41262 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Второ Г.О., 64 състав, в частта за възстановяване на Ю. В. Т. на заеманата преди уволнението работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 168 от 10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба? При положение че въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, длъжен ли е да се произнесе по оплакванията, релевирани от въззивника във връзка с евентуална недопустимост на първоинстанционното решение? Касаторът смята, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на решение № 217 от 9.01.2014 г. по търговско дело № 971/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС.
3. Ирелевантно ли е за възстановяването на работата обстоятелството дали длъжността, на която е възстановен служителят, отговаря на длъжността, която е заемал преди уволнението като съвкупност от функции и задачи? Може ли служителят да бъде възстановен на длъжност, която макар и със същото наименование, не отговаря на заеманата от него длъжност преди уволнението като съвкупност от функции и задачи?
4. При преобразуване на предприятието и промяна на наименованието и/или функциите и задачите на длъжността, следва ли ищецът да измени петитума на иска си с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като посочи на коя длъжност и в кое предприятие иска да бъде възстановен?
5. В доказателствена тежест на ищеца ли е да докаже, че длъжността, на която иска да бъде възстановен, е заеманата от него преди уволнението?
Ответникът по касационната жалба Ю. В. Т. смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Ю. В. Т. е бил дисциплинарно уволнен от длъжността директор на Центъра за спешна медицинска помощ-Софийска област и е поискал от съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата преди това длъжност и да осъди работодателя да му заплати обезщетение за оставането без работа. Софийският районен съд е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ спрямо правоприемника на работодателя-Центъра за спешна медицинска помощ-София. В диспозитива на решението е посочено, че ищецът се възстановява на длъжността директор при Центъра за спешна медицинска помощ-София/правоприемник на Център за спешна медицинска помощ-Софийска област/. Работодателят е обжалвал първоинстанционното решение само в частта, с която служителят е бил възстановен на предишната работа, посочвайки във въззивната жалба, че такава длъжност след преобразуването на Центъра вече не съществува. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Този съд е приел, че съгласно ПМС № 243 от 4 септември 2015 г./Д.В., бр.70 от 11.09.2015 г./ Центърът за спешна медицинска помощ-Софийска област, се е влял в Центъра за спешна медицинска помощ-София. Трудовите правоотношения с работещите във вливащото се предприятие се уреждат съобразно чл.123 от КТ, поради което правният субект, който е материално легитимиран да отговаря при уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е Центърът за спешна медицинска помощ. Доводът на ответника, че длъжността, на която ищецът е възстановен, вече не съществува, е счетен за ирелевантен.
С оглед мотивите на въззивния съд и поставените от касатора въпроси следва да се посочи, че в правната теория и практиката на ВКС е изяснено как трябва да се тълкува и прилага разпоредбата на чл.344, ал.1, т.2 от КТ. От формулировката на текста е видно, че при отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят трябва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение/решение № 744 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 347/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС/. В хода на делото съдът установява каква е била длъжността, която ищецът е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение. Затова е достатъчно в исковата молба да бъде формулирано искането за възстановяване на предишната длъжност и не е нужно ищецът да изменя петитума в съответствие с евентуално извършените от работодателя промени. Тези промени, дори да са довели до премахване на заеманата преди уволнението длъжност, не са пречка за уважаване на конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, тъй като за работника или служителя възникват благоприятни последици. Работодателят трябва наново законосъобразно да го уволни на съответното основание. Ето защо в тези случаи възстановяването на работника или служителя не е юридическа формалност, а реална правна защита/ р. № 127 от 19.02.1992 г. по гр. д. № 1287/1991 г. на Трето Г.О. на ВС, Коментар на Кодекса на труда, В. Мръчков, К. Средкова, Ат. Василев, 11 издание на „Сиби“ от 2013 г., стр.1068/. В настоящия случай от всички тези особености на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ произтичат съответните изводи по поставените въпроси. Не е било необходимо ищецът да изменя искането си, което е било в смисъл да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа. Следователно и първоинстанционният съд не се е произнесъл извън формулирания петитум, решението му е било допустимо и не е било нужно въззивният съд да го обезсилва. Въззивният съд е обсъдил другите доводи във въззивната жалба, поради което по втория и четвъртия въпрос обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС и касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Разбирането на въззивния съд, че промените в длъжността, извършени след уволнението, са ирелевантни, съответства на доктрината и на практиката на ВКС, затова по третия и петия въпрос касационно обжалване също не трябва да се допуска.
Отговорът на първия въпрос на касатора и цитираната от него практика на ВКС се отнасят до случаите, когато съдът трябва да прецени дали щатът е съкратен при наличие на уволнение на това основание. Ето защо въпросът не е от значение за изхода на настоящия спор. След постановяване на съдебно решение, с което се уважава искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да предприеме действия по възстановяване на служителя на предишната работа, независимо дали тя съществува по действащото щатното разписание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
Разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 553 от 23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12447 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № II-64-9992 от 1.07.2016 г. по гр. д. №41262 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Второ Г.О., 64 състав, в частта за възстановяване на Ю. В. Т. на заеманата преди уволнението работа.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: