O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 12.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о., в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 431 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба вх. № 16155/19.09.2018 г. на А. М. Я., чрез адв. А. В., срещу определение № 24 от 30.08.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № СП 26/2018 г., с което след като е отменено определение от 31.07.2018 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 119/2018 г., е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД ( отм.) чрез налагане на възбрани и запори.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Tвърди се, че апелативният съд се е произнесъл по нередовна молба заради непосочване цена на исковете срещу отделните ответници. Твърди се също, че обезпечението е допуснато при липса на достатъчно доказателства, че имуществото, предмет на бъдещия иск, е придобито от престъпна дейност. Изтъква се ,че липсва доказана пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобиване на имуществото, а искът не може да се основава на логически предположения за наличие на такава връзка, като в подкрепа на последното се цитира практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК оплакванията от касационната жалба са доразвити, с позоваване на още съдебна практика на състави на ВКС и посочване на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК . Отделно е въведено и оплакване за нарушаване на чл. 6 ЕКЗПЧОС като във връзка с него се сочи основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. Налице е позоваване и на чл. 280, ал. 2 ГПК
В писмен отговор КПКОНПИ оспорва основателността на жалбата.
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 22 ЗОПДИППД / отм./ съдебен акт на апелативен съд.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, III -то г.о намира следното:
За да отмени отказа на първоинстанционния съд да допусне исканото обезпечение, апелативният състав е приел, че е налице мотивирано подкрепено с достатъчно доказателства писмено искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена 397931.40 лв. Приел е още, че са налице и четирите предпоставки за допускане на обезпечение – бъдещият иск е допустим, вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и поисканите обезпечителни мерки са адекватни на нуждата. В частност съдът се е позовал на факта, че срещу ответника А. Я. е налице приключило с влязла в сила на 01.07.2015 г., присъда за престъпение по чл. 252, ал.1, предл. 1-во вр чл. 54 НК попадащо в обхвата на ЗОПДИПД ( чл. 3, ал.1, т. 25) , както и че в проверявания от КПКОНПИ период ответниците са придобили имущество на значителна стойност, като същевременно са предоставени данни за трудовата им заетост, осигурителни доходи, банкови сметки, приходи от сделки, без на настоящия етап презумпцията на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПД ( отм.) да е опровергана .
Обжалваното определение не е нищожно, нито е недопустимо. При днните по делото и изложените съображения на въззивния съд бжалваното определение не е и очевидно неправилно – трето основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, на което макар и бланкетно, се е позовал и касаторът. Съставът на ВКС, III-то г.о.не споделя довода на касатора за недостатъчна индивидуализация на бъдещия иск, която рефлектира върху редовността на молбата за обезпечение.За редовността на молбата е достатъчно да е посочена обезпечителната мярка и цената на иска, а при бъдещ иск съшият да е индивидуализиран по основание и петитум, което в случая е налице. .
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускне на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, въпреки позоваването на множество съдебни актове на ВКС, касаторът не извежда правен въпрос, за който счита , че е обуславящ решаващите изводи на апелативния съд , като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС Това е достатъчно основание да не се допусне актът до касационна проверка. Изложението съдържа оплаквания, подкрепени с неотносимо цитирана практика на ВКС и по същество касае възражения по основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД ( отм.) Твърденията на които са основани тези доводи тепърва следва да бъдат доказвани и проверявани в исковото производство , което има различен предмет от обезпечителното.В тази насока са и разясненията , вече дани за настоящето обезпечително производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение №243/26.07.2018г по ч гр.д № 2850/2018 на ВКС ІV г.о . При обезпечение на иска, като самостоятелно производство, което не е част от исковото, с оглед преценката на съда за вероятна основателност като една от предпоставките за допускане на обезпечението, не се развива състезателно производство по съществото на бъдешия, или вече предявен иск. Съдът, както е прието в мотивите на т. 5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършва преценката за вероятна основателност единствено на база на твърденията на ищеца и предоставените от него писмени доказателства , както е подходил и въззивния съд . Именно заради тези особености в уредбата на обезпечителното производство и едностранния му характер – без участие на ответника до определен момент, в чл. 403 ГПК е предвиден иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обезпечение ,а в случая е предвидена и отговорност на държавата за вреди по специалния ЗОДОВ .Ето защо при касационно обжалване на допуснато обезпечение страната не може да изтъква въпроси по основателността на иска , същите се явяват необуславящи по см. на т.1 на ТР№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС и не са включени в предмета на обезпечителното производство. Неотносима е и цитираната от касатора съдебна практика Решение № 162 от 02.06.2015 г. на ВКС, IV- -то г.о., по гр.д. №6592 /2014. посочва ,че установяването на законен източник за придобиване на имушеството опровергава предположението по чл. 4 ЗОПДИППД ( отм.), но установяване ще се извършва в производството по предявения от КПКОНПИ иск , а не в производството по обжалване на допуснатото обезпечение.По същите съображения неотносимо е и решение № 173 от 19.07.2017 г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д. № 3890/2016 г цитирано във връзка с оплакването,че стойността на имушеството се преценява към момента на придобиването въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите и движиимите вещи, за да се прецени дали имуществото е на значителна стойност. пределение № 402 от 21.04. 2016 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. № 1255 /2016 г., определение № 337 от 06.04.2016 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр..д № 4719/2015 г., определение № 399 от 21.04.2016 г. на ВСК IV-то г.о. по гр. д №1225/2016 г. и определение № 360 от 12.04.2016 г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д. №887/2016 г., които не е допуснато касационно обжалване и на които касаторът се позовава не съставляват изначално практика на ВКС , обхваната от основанието по чл. 280, ал..1 , т. 1 ГПК и в приложимата за случая нова редакция съгл. ЗИДГПК ( ДВ бр. 86/ 2017 г. ) предвид особения характер на производството по чл. 288 ГПК (т. 2 на ТР № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС). Наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е подкрепено с обосновка .Практика на КРБ или практика на СЕС не се сочи и прилага.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24 от 30.08.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № СП 26/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.