O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 05.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 5085 /2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. Г. срещу определение № 282 от 18.09.2017 г по гр.д. № 6207/2015 г. на ВКС, III-то г.о.,с което поради неотстранена в дадения срок нередовност, е оставена без разглеждане нейна молба вх. № 1068215 /07.07.2015 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
С жалбата се иска отмяна на определението като незаконосъобразно.
От ответниците, „Топлофикация София“ – ЕАД и „Техем Сървисис“- ЕООД, не е ангажирано писмено становище.
Жалбата е допустима като постъпила в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че след като молбата за отмяна, въпреки дадената на страната възможност в седемдневен срок да я поправи, обосновавайки формално сочените основания по чл. 301, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, е останала нередовна, поради което не следва да се допуска до разглеждане.
Релевантните обстоятелства са следните:
С молба вх. № 1068215/ 07.07.2015 г. В. К. Г. е поискала отмяна на решение от 10.01.2012 г. на СРС по гр.д. № 50540/2010 г., потвърдено с решение от 17.06.2013 г. на СГС по гр.д. № 11500/2012 г. с което по иска на „Топлофикация София“ – ЕАД е признато за установено, че Г. дължи на ищеца сумата от 1388,73 лв. главница за доставена, но не заплатена топлинна енергия за периода юли- април 2009 г., като за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 2896.43 лв. искът е отхвърлен. Молителката е посочила чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 и сл. ГПК, а по същество е развивала оплаквания за пороци на първоинстанционното решение поради неправилно кредитиране на изготвената СТЕ, формално отчитаща разхода на топлинна енергия, незачитане на чл. 62,ал.1 –ал.3 ЗЗП, на Директива 2006/32/ЕО и пар. 1 ДР на ЗЗП.
С определение №447 от 28.12.2015 г по гр. д. № 6207/2015 г., производството по молбата е спряно до приемането на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС ,включващо въпроса как процедира касационният съд когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годни основания по см. на чл. 303, ал.1, т.1-т.7 и чл. 304 ГПК. С определение № 244 от 08.08.2017 г., препис от което е редовно връчен на молителката на 28.08.2017 г., след като е възобновил производството, съставът на ВКС е дал указания в седемдневен срок да обоснове посочените формално чл. 303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, в противен случай молбата и ще бъде върната. Изрично е указано , че навеждането на доводи съставляващи касационни оплаквания, не изправя посочения недостатък за липса на точно и мотивирано изложение на посочените основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В дадения и срок , В. Г. депозира молба вх. № 940/01.09.2017 г.като продължава да твърди, че първоинстранционно решение е формално, неправилно и незаконосъобразно, като преповтаря и доразвива доводите си срещу него, изложените в първоначалната молба за отмяна.
При така установените факти, правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е останала нередовна въпреки дадената възможност да се поправи констатирания недостатък.
Молителката по същество навежда доводи за неправилност на съдебното решение и то на първоинстанционното съдебно решение, които са релевантни към производството по обжалването му. Производството за отмяна е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо, когато страната не разполага с друг способ за защита срещу, но само на изчерпателно посочените в самия закон по чл. 307, ал. 1, т.1- т.7 и чл. 304 ГПК основания. Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Неизпълнението на това изискване , в т. ч. бланкетното позоваване на основание за отмяна без съответни на него твърдения , се свързва с нередовност на молбата за отмяна , респективно с процесуалните предпоставки на производството по нея съгласно приетото в т.10 от ТР № 4/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и ВКС не следва да я разглежда по същество.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 282 от 18.09.2017 г. на ВКС, III – то г.о., по гр.д. № 6207/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: