O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
[населено място], 30.07. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 2260 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 274,ал.3 ГПК ,по частна касационна жалба на С. Г. П., приподписана от адв. Е. А., срещу определение № 178 от 21.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5670/2018 г. за потвърждаване на определение от 07.08.2018 г. на Окръжен съд –Монтана по ч.гр.д. № 222/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу постановление от 01.10.2014 г. на ДСИ към МРС по изп.д. № 1-166/2013 г. за освобождаване от изпълнение на недвижим имот с вдигане на наложената възбрана.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се приетото от апелативния съд, че предвид чл. 435, ал. 1 ГПК жалбоподателката не е легитимирана да обжалва постановление за вдигане на наложена възбрана,като се поддържа, че освобождаването от изпълнение на недвижим имот, предмет на нестанала публична продан, е по същество частично прекратяване на изпълнителното дело и попада в чл. 435, ал.1, т.3 ГПК Поддържа се още, че съдебният изпълнител не разполага с компетентност да вдигне наложена от съда в исковото производство като обезпечителна мярка възбрана. Изтъква се още, че в хипотезата на чл. 494, ал. 2 , изр. последно ГПК освобождаването на имота настъпва не по силата на закона, а след вписване на разпореждането на съдебния изпълнител в службата по вписвания , т.с. по силата на вписването. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят четири процесуално – правни по естеството си въпроса с позоваване на с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК , а именно : 1. Подлежи ли на основание чл. 435, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване от взискателя постановление на съдебния изпълнител, с което на основание чл. 494, ал. 2 ГПК се освобождава имот от изпълнение и се вдига наложена възбрана и дали с нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ГПК законодателят предвижда, че на обжалване подлежи и прекратяването на принудителното изпълнение по съответния изпълнителен способ или се има предвид, че на обжалване подлежи прекратяването на принудителното изпълнение , в см. прекратяването на цялото принудително производство? 2. Следва ли съдебният изпълнител като прилага съответния изпълнителен способ за продажба на имота да наложи в образувания изпълнителен процес отделна възбрана и да поиска вписването и, в хипотезата когато върху недвижимия имот вече е наложена възбрана като обезпечителна мярка в исковото производство?; 3. Може ли в хипотезата на наложена от съда като обезпечителна мярка възбрана да се приложи, а и по какъв начин, разпоредбата на чл. 494, ал. 2 ГПК за освобождаване на имота от изпълнение доколкото съдебният изпълнител не е налагал възбраната и липсва негово искане до службата по вписвания за заличаването и; 4. Какво е правното значение на постановлението на съдебния изпълнител , с което на основание чл. 494,
ал. 2 ГПК освобождава имота от изпълнение и вдига възбраната, но нито е поискано вписване, нито същият е компетентен да вдига единствената наложената от съда чрез обезпечителна заповед възбрана ; В изложението се посочва и цитира същевременно практика на ВКС : – решение № 105 от 25.02.2018 г. на ВКС, II -ро г.о. по гр.д. №4822.2016 г. по приложението на чл. 494, ал.2 ГПК и последиците от заличаване на вписана възбрана; -определение № 314 от 16.11.2016 г, на ВКС, I -во г.о. по ч.гр.д. № 4190/2016 г. по въпросите кога е надлежно упражнено от съдебния изпълнител правото на вписване на възбрана по едно изпълнително дело и кога съдията по вписванията може да откаже това вписване и допустимо ли е, в производството по обжалване на отказа да се впише възбрана, да се представят нови доказателства.
От ответника по жалбата и длъжник в изпълнителното производство „ Монпас „ ЕООД , уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане ,тъй като има за предмет окончателен съдебен акт, за който инстанционният контрол е изчерпан , предвид чл.274, ал.4 ГПК и с оглед характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнител, което производство приключва с решение, за което законът не е предвидил обжалване
Предмет на частната жалба е акт на апелативен съд ,с който в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител е разгледана по същество частна жалба срещу определение на окръжен съд да остави без разглеждане жалба срещу постановление на ДСИ на основание чл. 494, ал. 2 ГПК, за вдигане на наложена върху невдижим имот на длъжника възбрана. Самото контролно – отменително производство,развиващо се пред съответния окръжен съд се изчерпва с решението му .Предвид идентичността на уредбата по действащия и отменения ГПК, актуално и сега остава указаното в ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС , че функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение по съществото на жалбата до него ,т.е срещу оставяне без разглеждане от окръжния съд на жалба по чл.436 и сл. ГПК е окончателно .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 2763/13.02.2019 г. срещу определение № 178 от 21.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5670/2018 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: