О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3711 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Н. против решение № 126 от 20.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 111 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против С. Н. К. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 200 лв. обезщетение за ползването на апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , за периода от 2.10.2012 до 2.10.2017 г.
Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следния въпрос:
Има ли право на обезщетение собственикът на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета и имотът му се държи от другиго без правно основание и каква е правната квалификация на иска за това обезщетение?
Ответницата по касационната жалба С. Н. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. А. Н. е изложила в исковата молба, че е собственик на процесния апартамент, който от момента на закупуването през 2011 г. се владее без основание от нейната майка С. Н. К.. Въпреки че няколко пъти е уведомявала майка си в края на 2011 г. до 2012 г., че следва да освободи апартамента, тя е продължила да го ползва, поради което ищцата е поискала от съда да я осъди да и предаде собствеността и владението и да и заплати 7 200 лв. обезщетение за ползването му за периода от 2.10.2012 г. до 2.10.2017 г.
В отговора на исковата молба С. К. е заявила, че между нея и дъщеря и има устна договорка да ползва и управлява апартамента докато е жива. Предявила е насрещни искове за заплатените от нея вноски по договора за кредит за закупуване на апартамента и за извършените в него подобрения.
Разградският районен съд е приел, че ищцата, отивайки в Гърция, не е имала нищо против и се е съгласила майка и да живее и да ползва жилището, като се е противопоставила едва със завеждането на исковата молба. Затова е отхвърлил иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на 7 200 лв. обезщетение за ползването на апартамента за периода от 2.10.2012 г.-2.10.2017 г. Уважил е насрещните искове за 460,20 лв. платени данъци и такси, 140 лв. режийни разноски за етажната собственост, 3069 лв. за извършени подобрения и за 6 579,77 лв. платени суми за погасяване на ипотечен заем.
Разградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, достигайки до същия извод, че ползването на апартамента до 2.10.2017 г. е станало със съгласието на ищцата. Този съд подробно е анализирал свидетелските показания и даденото през 2016 г. пълномощно от ищцата на ответницата да я представлява пред банката във връзка с ипотечния кредит, за да заключи, че изричното противопоставяне на ползването на апартамента е станало едва със завеждане на исковата молба. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта за осъждане на ищцата да заплати на ответницата 2 820 лв. за подобренията в апартамента и обезсилено за разликата до 3 069 лв. Насрещният иск за връщане на заплатените вноски по ипотечния кредит е счетен за основателен до размера от 6 877,92 лв., поради което е присъдена допълнително сумата от 298,15 лв.
При тези мотиви на обжалваното въззивно решение поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора дали се дължи обезщетение за ползването на апартамента за периода от 2.10.2012 г.-2.10.2017 г. Дадената от съда правна квалификация съответства на практиката на ВКС, цитирана от касатора/решение № 218 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на I ГО, № 131 от 27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г. на I ТО и № 176 от 3.11.2010 г. по т. д.№ 118/2010 г. на II ТО на ВКС/. Претендираното вземане произтича всъщност от неоснователното обогатяване на лицето, което ползва чуждата вещ и от обедняването на собственика, което възниква при липсата на основание за ползването. Затова за пораждане на това вземане не е необходима покана от ищеца към ответника, както е посочено в решение № 218 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на I ГО на ВКС. В случая обаче искът не е отхвърлен със съображението, че поканата за напускане на апартамента е отправена едва със завеждане на исковата молба. Съдилищата са приели, че ищцата е допуснала ответницата/нейна майка/ да ползва апартамента. По този начин между страните е сключен неформален договор за заем за послужване/чл.243-249 от ЗЗД/. Този договор е бил прекратен едностранно на основание чл.249, ал.2 от ЗЗД едва със завеждане на исковата молба за ревандикация на апартамента. Дотогава обаче ползването е било на основание договора за заем за послужване, наречен устна уговорка в отговора на исковата молба. Затова за исковия период претенцията по чл.59 от ЗЗД е неоснователна.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения от касатора въпрос решението на Разградския окръжен съд не противоречи на практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
Разноски на ответницата по касационната жалба не следва да бъдат присъждани поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 20.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 111 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. Н. против С. Н. К. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 200 лв. обезщетение за ползването на апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , за периода от 2.10.2012 до 2.10.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: