О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр.София, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 725 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Дике 5“ ЕООД и „Омега агро инвест“ ЕООД и частна жалба на Р. С. П. и Г. С. П. против решение № 197 от 17.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 463 от 18.05.2017 г по гр. д. № 3615 по описа за 2015 г. на Добричкия районен съд по предявените искове, отменено е решението в частта за разноските, които „Омега агро инвест“ ЕООД и „Дике 5“ ЕООД са осъдени да заплатят на Р. С. П. и Г. С. П., като тези разноски са намалени от 1 062 лв. на 90 лв. за всяка една от тях.
Касаторите твърдят, че решението на Добричкия окръжен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете за нищожност на упълномощаването, за нищожност на договорите за продажба на процесните недвижими имоти и за ревандикирането им, засягащо „Дике 5“ ЕООД съответно за имот № 151013 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Добричка, и имоти № 101026 и 103013 по плана за земеразделяне на същото село, засягащи „Омега агро инвест“ ЕООД, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване „Дике 5“ ЕООД сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд, когато констатира, че приетата пред първоинстанционния съд съдебно-почеркова графическа експертиза е изготвена от вещо лице, за което няма данни да разполага с компетентност в тази област, да назначи друго вещо лице, което да изготви друго заключение със същите задачи, поставени от страните по поисканата експертиза в първоинстанционното дело, или поставя задачите на вещото лице по свое усмотрение?
2. Нарушен ли е принципът за равенство на страните в съдебното производство, когато въззивният съд при поставяне задачите по назначената нова експертиза уважава доказателственото искане само на една от страните, без да се мотивира защо отхвърля своевременно направеното доказателствено искане от ответната страна?
3. Може ли да се обяви за относително недействителна на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД прехвърлителна сделка, когато не е изследван екземплярът от нотариалното пълномощно, изхождащо от оспорващия го, послужил при изповядването и, поради което не е установено по безспорен начин наличието или липсата на неговото авторство?
4. Следва ли да бъдат изследвани и двата екземпляра на оспорен документ за авторството на подписа и почерка, положени от оспорващите го, за да се установи по безспорен начин авторството на двата документа?
5. Когато назначеното вещо лице не е изпълнило поставените му задачи/не е направило съпоставително изследване на оригиналите и документите при двамата нотариуси, не е взело достатъчен сравнителен материал по назначената съдебно-почеркова графична експертиза/, може ли съдът да постанови решението си само въз основа на заключението на вещото лице.
6. При постановяване на решението си следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да постанови своето решение, или може да постанови решението си само въз основа на заключението по назначената от него по делото експертиза? Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си, когато изрично не е направил препращане към мотивите на първоинстанционното решение?
7. Направено ли е пълно и главно доказване от ищците на предявен иск за нищожност на едностранна упълномощителна сделка по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД-поради липса на съгласие за упълномощаване, само въз основа на извършена непълна съдебно-почеркова графическа експертиза, когато в хода на делото е събрано писмено доказателство/частен документ, изхождащ от един от упълномощителите/, доказващо намерение за продажба на имотите, обективирано в упълномощителната сделка, както и при наличието на оборващи обяснения от нотариуса, пред когото е удостоверил даденото съгласие?
Касаторът „Омега агро инвест“ ЕООД се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си единствено и само на заключението на вещото лице, или следва да обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото.
Ответниците по касационните жалби Р. С. П. и Г. А. П. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд в обжалваните от дружествата части, като оспорват касационните жалби и по същество. На свой ред обжалват въззивното решение в частта, с която са намалени присъдените им с първоинстанционното решение разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. и Г. Парушеви са изложили в исковата си молба, че са съсобственици по наследство на имоти № 103013, № 101026 и 151013 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Добричка. През септември 2015 г. случайно узнали, че имотите им са продадени посредством нотариално заверено пълномощно, дадено на Б. Н., на П. П. А. и са препродадени в крайна сметка на „Омега агро инвест“ ЕООД имоти № 103013, № 101026 и на „Дике 5“ ЕООД-имот 151013. Заявили са, че не са подписали пълномощното, поради което са поискали то да бъде прогласено за нищожно, да бъдат прогласени за нищожни продажбите, сключени без представителна власт и дружествата да бъдат осъдени на основание чл.108 от ЗС да им предадат имотите.
В отговорите на исковата молба дружествата са оспорили исковете като неоснователни. Към основната задача на съдебно-почерковата експертиза да установи дали подписите под пълномощното са на ищците „Дике 5“ ООД е поставило допълнителна задача да се изясни дали не е налице умишлено изменение на подписите на ищците. Според приетата пред Добричкия районен съд експертиза подписите под пълномощното не са поставени от ищците, а са имитирани от друго неизвестно лице. Въз основа на тази експертиза Добричкият районен съд е уважил предявените срещу дружествата искове.
Във въззивните си жалби дружествата са формулирали подробни оплаквания против компетентността на вещото лице, но не са поискали изслушване на нова съдебно-почеркова експертиза със същите или с допълнителни задачи. В определение № 38 от 16.01.2018 г. Добричкият окръжен съд служебно е допуснал експертиза със задача вещото лице да даде заключение дали ищците са изписали трите си имена и са положили подписи върху пълномощното с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на нотариуса В. А. и върху декларацията по чл.28, т.8 от ЗННД. Вещото лице е дало категорично заключение, че подписите под пълномощното не са положени от ищците. Ръкописният текст на името на Р. С. П. в пълномощното не е изпълнен от нея. Експертът не е могъл да отговори от кого е изпълнен текстът на името на Г. А. П. в пълномощното, тъй като нейните сравнителни образци не представляват нормален ръкописен текст, а стилизиран архитектурен шрифт. След приемане на експертизата Добричкият окръжен съд е отказал да допусне допълнителна и повторна експертиза, тъй като искането за изследване на друг сравнителен материал, свързан със студентска книжка, здравна карта и други документи, е необосновано. С оглед отдалечеността във времето и характера на документите няма сигурност, че са изписани от страната и не могат да служат като основа за доказателствени изводи. Съдът е приел също, че е достатъчно да се изследва само единият оригинал. В решението си Добричкият окръжен съд е възприел възраженията на жалбоподателите относно компетентността на вещото лице, изготвило заключението пред първата инстанция, затова е основал своите изводи на приетото пред въззивната инстанция заключение. Счел е, че неполагането на подписи от страна на ищците е достатъчно доказателство за липсата на волеизявление за упълномощаване, поради което е достигнал до същите изводи за основателност на предявените срещу дружествата искове, до които е достигнал първоинстанционният съд. Ето защо е потвърдил неговото решение в обжалваните от дружествата части.
Така постановеното решение на въззивния съд не може да бъде окачествено като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Специфичният предмет на настоящия спор е строго формалният акт на полагане на подпис под волеизявление, който подпис се полага лично пред нотариуса и се заверява от него. Когато посредством съдебно-почеркова експертиза се установи категорично, че подписът не е на лицето, никакви други факти не биха могли да заместят или да санират липсата на волеизявление. Възможността да се зачетат други косвени доказателства съществува, ако изводът на експертизата допуска вероятност подписът да е положен от лицето, ако лицето е починало и няма възможност то да състави свободни образци от своя почерк и подпис в присъствието на вещото лице. Настоящият случай не е такъв и евентуалното намерение на ищците да подготвят документи с цел продажбата на имотите или т. нар „оборващи“ показания на нотариуса, които всъщност са изгодни за него твърдения, по никакъв начин не може да заместят подписите под пълномощно за продажба. Ето защо не е било необходимо въззивният съд да обсъжда други косвени доказателства, а е било достатъчно да се позове на приетата по делото почеркова експертиза. Затова, с оглед предмета на доказване, даденото разрешение от въззивния съд на поставения от „Омега агро инвест“ ЕООД и на шестия и седмия въпрос на „Дике 5“ ООД не противоречи на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Като е назначил служебно съдебно-почеркова експертиза и е формулирал съответни задачи към нея, въззивният съд се е придържал към указанията, дадени в т.3 на ТР №1 от 2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След като жалбоподателите не са поискали и не са формулирали задачи към почерковата експертиза във въззивните си жалби, въззивният съд правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.266 от ГПК не е допуснал други допълнителни или повторни експертизи. Нещо повече-поставената пред първоинстанционния съд задача да се установи дали не е налице умишлено изменение на подписите на ищците, така както е формулирана, е неясна, противоречива и неотносима към правния спор. Логичен и добре обоснован е и отказът да се изследват документи, съставени назад във времето, тъй като експертизата е била изготвена въз основа на свободни образци от почерка и подписите на ищците. Ето защо разрешенията на първите два въпроса на касатора „Дике 5“ ЕООД, дадени от въззивния съд, напълно съответстват на процесуалния закон, поради което по тези въпроси касационно обжалване също не може да се допусне.
Пълномощното, послужило за продажба на имотите, съдържа едновременно нотариална заверка на подписите и на съдържанието, които заверки са извършени от един нотариус. При този нотариус се съхранява съобразно чл.590, ал.4 от ГПК един оригинален екземпляр от пълномощното. Същевременно вторият оригинален екземпляр, който по принцип се предава на молителя, следва да се съхранява при друг нотариус, който е изповядал покупко-продажбата. При наличието на двата еднообразни оригинала касаторите се опитват да оборят резултата от почерковата експертиза, тъй като вещото лице е изследвало само единия оригинал. За целта касаторът „Дике 5“ ЕООД е формулирал трети, четвърти и пети въпрос в своето изложение. От съдържанието на тези въпроси следва, че твърдението на касаторите е за наличието на два различни оригинала. Един от тях се съхранява при нотариуса, заверил пълномощното, който е бил обект на почерковата експертиза, а вторият е бил представен пред другия нотариус, изповядал продажбата. Вторият оригинал, за разлика от изследвания първи оригинал, съдържа според касаторите подписите на ищците. Това твърдение противоречи на разпоредбата на чл.590, ал.4 от ГПК, която предвижда че двата екземпляра са еднообразни, тоест напълно съвпадат както по съдържание, така и по подписи. За да се позоват на такава разлика, касаторите е следвало ясно да формулират възражението си и да го докажат, тъй като еднообразието на екземплярите се обхваща от доказателствената сила на нотариалната заверка. Установяването на такава разлика означава обаче, че по някакъв необясним начин екземплярът от нотариално завереното пълномощно, който не носи истинските подписи на ищците, е достигнал до нотариуса, изповядал сделката, вече с автентичните техни подписи. Тогава този документ вече няма да има валидна форма, тъй като подписите ще са положени някъде другаде, а не пред първия нотариус. Следователно твърдението за различен оригинал е не само несвоевременно повдигнато и недоказано възражение, но и не би довело до друг изход на делото. Ето защо по третия, четвъртия и петия въпрос на касатора „Дике 5“ ЕООД касационно обжалване на въззивното решение също не следва да се допуска.
По частната жалба на Р. и Г. Парушеви настоящата инстанция констатира, че заедно със списъка на разноските техният пълномощник е представил пред Добричкия районен съд две фактури за поети задължения от ищците за плащане на адвокатско възнаграждение./стр.603 и 604 по описа на ДРС/. От поредността на номерацията следва да се заключи, че пред първата инстанция няма представени документи за реално плащане на тези възнаграждения, а платежните нареждания са приложени едва към отговора на въззивните жалби/ стр.34-38 по описа на ДОС/. Към този момент възможността да се представят доказателства за действително плащане на разноски за адвокатско възнаграждение е преклудирана съобразно т.11 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо правилно въззивният съд е отказал да вземе предвид тези документи и е намалил присъдените на ищците от първоинстанционния съд разноски за адвокатски възнаграждения от 1062 лв. на 90 лв., поради което в тези части въззивното решение трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 17.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 463 от 18.05.2017 г по гр. д. № 3615 по описа за 2015 г. на Добричкия районен съд по предявените срещу „Дике 5“ ЕООД и „Омега агро инвест“ ЕООД искове.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197 от 17.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено е решението на Добричкия районен съд в частта за разноските, които „Омега агро инвест“ ЕООД и „Дике 5“ ЕООД са осъдени да заплатят на Р. С. П. и Г. С. П., като тези разноски са намалени от 1 062 лв. на 90 лв. за всяка една от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: